Определение № 364 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2810/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Обжалвано е Определение № 289 от 10.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба за допълване на Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив постановено в производство по чл. 463 ГПК. Частният жалбоподател Б. А. Т., чрез адв. Р. П. от АК - Пловдив, поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да се отмени, а Върховният касационен съд да реши спора по същество. Ответникът ЕТ „София Т- С. Т.“ – С. поддържа, че частната жалба е основателна. Ответницата С. П. Т. поддържа също, че частната жалба е основателна. Ответникът „Юробанк България“ АД, в качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Частната жалба е неоснователна. С Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив постановено в производство по чл. 463 ГПК е потвърдено разпределение по изп.д.№398/2011г. на ЧСИ Г.. С молба вх.№ 2825/12.05.2020 г. Б. Т. е поискал допълване на Решение № 50 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В обжалваното определение въззивния съд е оставил без уважение искането на Б. Т., като е приел че, тъй като последният не е обжалвал решението на ОС Пловдив, то за него не съществува и възможност да иска допълване на решението на АС Пловдив по реда на чл.250 ГПК. Прието е, че съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права, а Б. Т. не е отправял такова искане до съда. При тези данни по делото настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди. Правилно е прието от съда, че за да бъде реализирано процесуално право по чл.250 ГПК следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. В случая частният жалбоподател не е обжалвал постановеното Решение № 570/03.05.2019 г. по гр.д. № 2620/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, поради което не може да иска АС Пловдив, който отменяйки решението на ОС Пловдив е потвърдил разпределението на ЧСИ, по същество да измени своето решение по реда на допълване на същото. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на на „Юробанк България“ АД 100 лева юрисконстултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът