Решение № 223 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 578/2012 г.

Решение № 223 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 578/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от подсъдимия П. М.. Обжалва се решение № 189 от 05.12.11 г., постановено по ВНОХД № 264/11 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда от 14.04.11 г. по НОХД № 1/10 г. на Хасковския окръжен съд. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Не са посочени касационни искания. До даване ход на делото пред ВКС е постъпило допълнително писмено изложение от упълномощената защита на подсъдимия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посечените с нея касационни основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда № 71 от 16.05.09 г. по НОХД № 516/07 г. по описа на Хасковския окръжен съд, подсъдимият П. М. е признат за виновен и осъден по чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК /ред., ДВ, 81/99 г./, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 е чл. 55 НК. Тази присъда е отменена с решение № 220 от 26.10.09 г. по ВНОХД № 257/09 г. на Пловдивския апелативен съд, и делото е върнато на досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на НПК и ТР № 2/07.10.02 г. на ОСНК на ВКС. Внесен е нов обвинителен акт срещу М. за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК. На касаторът са вменени нарушения на служебните задължения по: чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР; чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ - свързани с "реализацията на реституционния процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ". С присъда № 85 от 14.04.11 г. по НОХД № 1/10 г. на ОС - гр. Хасково, наказателната отговорност на М. е ангажирана по чл. 282, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в", вр. чл. 2, ал. 2 НК за нарушение на служебните му задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/30.07.99 г./ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113 от 28.12.99 г./ за изпълнителното деяние "нарушаване на служебните задължения". Със същата присъда касаторът е оправдан за нарушаване на служебните задължения по чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР, във връзка със същото обвинение, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата е обжалвана от М.. Протестирана е и от прокурора в оправдателната част, във връзка с нарушенията по чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР и чл. 26, ал. 1 НК. Оставянето без уважение на подадения протест и потвърждаването на присъдата в оправдателната част, означава, че наказателната отговорност на М. не може да бъде обвързана и с нарушение на чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР и чл. 26, ал. 1 НК. За ангажираната наказателната отговорност на М., въззивният съд е приел, че по категоричен начин е установено, че като председател на ПК - гр. Свиленград, през март 2000 г. е нарушил служебните си задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/30.07.99 г./ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113 от 28.12.99 г./, като разпоредил допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността "Л. път" и използвал това анкетиране, за да настани в тези масиви А. П., Г. Д. и Г. Д. В обширното съдебно решение, обаче, не е посочено конкретно, защо съдът обвързва служебните задължения на М., като председател на ПК, с посочените текстове от закона и вмененото му неправомерно разпореждане за допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността "Левчески път". Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда една от хипотезите за възстановяване на права на собственици или техни наследници върху земеделски земи, наред с още тринадесет хипотези и няма нищо общо с инкриминираното допълнително анкетиране. Чл. 14, т. т. 1 и 2 касаят правомощия на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници /т. 1/, съответно - в нови реални граници с план за земеразделяне /т. 2/. Освен това в чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ се урежда, че по решение поземлената комисия се изготвя плана за земеразделяне, кой го разработва и по какъв ред става това. Уредено е и правомощието на министъра на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа със заповед да определи необходимостта от преработка на плана. Не е предвидено упълномощаване от негова страна това да направи заместник-министър или друг служител на Министерството. Относно посоченото правомощие на министъра, като фактология по делото е прието от ПАС, че на свое заседание Общинския съвет - гр. Свиленград е взел решение № 44 от 24.02.00 г., с което настоял пред министъра на МЗГАР да бъде преработен планът за земеразделяне за местността "Сар дере". На същата дата се провело и заседание на комисия от МЗГАР, която взела решение ПК, съвместно с фирмата изпълнител, да преработят зоната в местността "Под махалата", като се направи допълнително уточняване и настаняване на собственици в тази местност, а до 06.03.00 г. ПК да изготви писмено становище за отстраняване на възникналите проблеми и представи техническо задание на фирмата изпълнител. За проведеното заседание се съставил протокол, който бил одобрен от зам. министър на МЗГАР. Според въззивния съд, подсъдимият използвал именно този протокол и взетите с него решения, изготвил е техническо задание № 122/06.03.00 г., като възложил на изпълнителя да направи и допълнително анкетиране в лозовите масиви и в местността "Л. път" /л. 115 и л. 124 ВНОХД/. Използвал е това анкетиране, за да настани в тези масиви А. П., Г. Д. и Г. Д., без да има законово основание за токова анкетиране. По делото не е изяснено, каква е правната същност на посочения протокол на комисията при МЗГАР по ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ и по какъв начин одобрението му от зам. министър е свързано с правомощието на министъра по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Съответно не е направена юридическа връзка с подготвеното от М. техническо задание и допълнителното анкетиране в местността "Л. път" с посоченото нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, които изцяло уреждат правомощия на поземлената комисия. Апелативният съд не е отговорил и на доводите към въззивната жалба как са нарушени служебните задължения, свързани с "реализацията на реституционния процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ във връзка с посочените в присъдата разпоредби от закона и правилника. Във връзка с инкриминираните нарушения на служебните задължения по закона и правилника, М. е изтъкнал доводи в допълнителното си изложение към жалбата, приложени на л. 27 - 42 от въззивното дело. Същите не са получили своя отговор в съдебното решение, въпреки задължението по чл. 339, ал. 2НПК. Така не са посочени съображения чии са правомощията, залегнали в посочените текстове - на ПК, на министъра, на упълномощен зам. министър или на председателя на ПК. В тази връзка не е съобразено обстоятелството, че нарушаването на служебните задължения трябва да бъде свързано с прояви в рамките на компетентността на длъжностното лице, очертани от съответен закон, правилник, постановление, наредба, заповед и др. Тази компетентност може да е обща за сектора или индивидуална за длъжността, но следва да е достатъчно конкретна. Не е направено разграничението между нарушаване на служебните задължения и превишаване на властта от длъжностното лице. Последното се изразява в извършване на дейност, която съобразно разпределението на функциите и компетентностите в съответната сфера на дейност, е предоставена не на дееца, а на друго длъжностно лице от по-висока степен, на някакъв колегиален орган или когато същата може да се извърши само при строго определени условия, т. е. длъжностното нарушение се заключава в това, че със своята проява деецът надхвърля рамките на правомощията, които са му предоставени. В последният смисъл е ППВС на РБ № 2 от 09.06.80 г. по н. д. № 2/80 г. Посоченото по-горе е следвало да намери отражение в атакуваното решение и да се посочат основанията, поради които съдът не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата по "допълнителните изложения", подготвени от самия жалбоподател, макар и не достатъчно юридически прецизни. След като това не е направено, въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 314, ал. 1 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК, съставляващи съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. ал. 3, т. 1 НПК. Това налага въззивният акт да бъде отменен и делото да се върне на ПАС за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да отстрани посочените по-горе съществени процесуални нарушения. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,