Определение № 1039 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 766/2012 г.

Производството е по чл.273 ал. 3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ Г. Х. Мениджмънт Л. „, дружество регистрирано в съответствие със законодателството на Британските Вирджински острови, против определение № 588 / 03.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 621 / 2012 год. на Врачански окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията при Районен съд [населено място], постановен с определение от 14.08.2012 год. по заявление вх.№ 2041 / 14.08.2012 год., за вписване прехвърлянето в полза на „Г. Х. Мениджмънт Л. „ на вземане към [фирма], обезпечено с особен залог на търговско предприятие на [фирма] / вторично вписване на особен залог на търговско предприятие /, в имотния регистър по партидата на подробно описан недвижим имот, като актив на същото, находящ се в [населено място], с ЕИК [ЕИК], на основание чл. 21 ал.3 вр. с чл. 26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози вр. с чл. 22а от Правилник за вписванията. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на Врачански окръжен съд, като постановено в противоречие със закона. Възприемайки отказа за вписване, като обоснован с липсата на достатъчна индивидуализация на конкретния недвижим имот, жалбоподателят счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията, тъй като по аналогия на чл.6 ал.2 от Правилника тя не следва да намира приложение спрямо актове, подлежащи на вписване, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, които включват и имоти, какъвто е учреденият залог върху търговското предприятие на [фирма]. Позовава се на чл.33 от Закона за търговския регистър, като счита, че материална доказателствена сила на официален документ, за нуждите на индивидуализацията на имота, има и копието от електронен образ на документ, приложен по делото на търговеца, заместващ удостоверението, изходящо от Агенция по вписванията за вписване залога в търговския регистър / в случая - прехвърлянето на вземането, обезпечено със залога /. Цитира съдебна практика подкрепяща този му довод. В изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК формулира следните два въпроса, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК: 1/ „ Приложими ли са разпоредбите на чл.6 ал.1 б.” в „ от Правилника за вписванията при вписването на залог на търговско предприятие, чрез отбелязването му по партидата на недвижим имот, включен в активите му, досежно необходимата индивидуализация на имота при това вписване ? „ и 2 / Следва ли издаденото удостоверение на Агенция по вписванията да съдържа данните по чл.6 ал.1 б.”в” от Правилника за вписванията по отношение на недвижим имот, част от учредения залог на търговско предприятие ? „. По първия въпрос сочи противоречива с обжалваното определение съдебна практика - опр. № 442 / 20.07.20009 год. по ч.т.д.№ 317 / 20009 год. на І т.о. на ТК, опр. № 410 / 28.11.2008 год. по гр.д.№ 1899/2008 год. на ІІІ г.о. на ВКС и опр. № 447 / 10.07.2009 год. по ч.т.д.№ 58 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. По втория въпрос навежда противоречие с казуална съдебна практика - преждепосочените опр.№ 442 и № 447, както и опр.№ 468 / 28.07.2009 год. по ч.т.д. № 135 / 2009 год. на ІІ т.о. и опр.№ 805 / 17.11.2010 год. по ч.т.д.№ 133 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: „ Г. Х. Мениджмънт Л. „ се легитимира като заложен кредитор по силата на договор за цесия от 10.07.2012 год. с цедент [фирма], придобила цедираното вземане към [фирма], ведно с обезпечението на същото - учреден залог на търговското предприятие на [фирма], по силата на договор за цесия от 23.04.2012 год., сключен с кредитора на [фирма] - [фирма]. Между последните две дружества е сключен договор за банков кредит от 27.11.2009 год., последващо изменян с анекси, обезпечен със залог на търговското предприятие на [фирма], по силата на договор за учредяване на особен залог от 27.11.2009 год. между банката и [фирма]. В раздел І т.2.1 на договора за учредяване особен залог върху търговското предприятие на [фирма] в полза на [фирма], имот с ЕИК 10030792806 е изрично изключен от обектите на залога, като предмет на договорна ипотека, съгласно чл.6.1 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11.2009 год., с кредитодател [фирма] и кредитополучател [фирма], по който [фирма] има качеството на съдлъжник. От съвкупната преценка на съдържанието на анекс № 1 / 08.03.2010 год. към договора за особен залог, чл.6.1 и чл.6.2 от договора за банков кредит № 1009 / 27.11-2009 год. и съдържанието на договорите за цесия, сключени между [фирма] и [фирма] от 23.04.2012 год. – чл.1 ал.5 б.”а” и между [фирма] и настоящият жалбоподател - заявител по вписването, от 10.07.2012 год. - чл. 1 ал.3 б.”а”, е безспорно установимо, че недвижим имот с ЕИК [ЕГН] е обект на договорна ипотека, понастоящем обезпечаваща вземането на жалбоподателя към [фирма], по силата на договора за цесия и на основание чл. 99 ал.2 от ЗЗД. За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд - [населено място], Врачански окръжен съд е съобразил и обсъдил в мотивите си всички преждепосочени факти и обстоятелства и се е присъединил към фактическите и правни изводи на съдията по вписванията относно „ липсата на данни за посочения в заявлението недвижим имот, както в представеното удостоверение, така и в договора за учредяване на особен залог „. От цялостното съдържание на мотивите - коментирането на сключената договорна ипотека паралелно с учредения особен залог, чл.2.1 от договора за учредяването му вр. с чл.6.1 от договора за банков кредит и съдържанието на договорите за цесия, е установимо, че под „ липса на данни „ и „ липса на описание на имота „ съдът е имал предвид нефигурирането на недвижимия имот, по чиято партида се претендира вписването, като обект на договора за особен залог на търговското предприятие на [фирма], т.е. като част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения, какъвто е и крайния му решаващ извод. Дори да би се приел в буквалния му смисъл - липса на индивидуализация на имота, този извод на съда не би бил решаващ, с оглед последващо изрично формирания - че недвижимия имот, като актив на залогодателя, обуславящ исканото вписване при Служба по вписванията, в чийто район същият попада, е обект на друго обезпечение - договорна ипотека. Предвид преждеизложеното, настоящият състав намира, че всеки от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий за правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС: не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда. Прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, аналогично на прехвърлянето на вземане, обезпечено с особен залог на търговско предприятие, също подлежи на вписване, но съгласно чл.17 ал.1 б.”а” вр. с чл.171 от ЗЗД, при спазване изискванията на чл.17 ал.2 вр. с чл.6 б.”а” и по реда на чл. 17 ал.3 вр. с чл.12 ал.2 от Правилника за вписванията. Не това основание на вписването е претендирано от заявителя, а вписване по чл.22а и по реда на чл. 33 б.”д” от Правилника за вписванията, вр. с чл.21 ал.3 вр. с чл.26 ал.2 т.1 от Закона за особените залози. На претендираното основание отказът за вписване е обоснован с решаващия мотив за изричното невключване на недвижимия имот в обхвата / обектите / на учредения особен залог на търговското предприятие на [фирма]. Допустими начини на индивидуализация на недвижимия имот, за целите на вписването, не са коментирани, вкл. в аспект на изискуемото удостоверение за вписване на залога в търговския регистър, респ. за вписано прехвърляне на вземането, обезпечено с особен залог на търговското предприятие, и възможността за заместването му с копие от електронен образ на документи от търговския регистър, по партидата на заявителя ,съдържащи необходимата информация. Липсата на правен въпрос изключва необходимостта, а и възможността за произнасяне по допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. При това позоваването на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е само формално, с текста на разпоредбата и без каквато и да е обосновка с непълна, неясна или противоречива правна норма, провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед промяна в законодателството или обществените условия, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение