Решение № 16393 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2018 г.

Решение № 16393 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Инжектосонд България" ЕООД против решение № 4177/19.06.2018 г. по адм. д. № 5494/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че неупражняването на законодателна инициатива от страна на Министерски съвет представлява противоправно бездействие, от което на дружеството са причинени вреди. Моли да бъде отменено решението и претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – Администрация на Министерски съвет, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Микова. Моли да се отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно АССГ приема, че не са налице материалноправните изисквания на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди, че Министерският съвет не е изпълнил задължението си по чл. 105, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на обществения ред, не е изпълнил задължението си за законодателна инициатива по чл. 87, ал. 1 от Конституцията, поради което към датата на настъпването на претендираните имуществени вреди липсва правна уредба, която да защитава правата на собствениците на капитала на търговските дружества, и уредба за удостоверяване на фактите и обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидите на търговските дружества. Чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ има предвид незаконосъобразно фактическо бездействие за извършване на административна дейност, което пряко произтича от нормативна разпоредба. Упражняването на законодателна инициатива е правна дейност, изисква решение на МС, а приемането на законови промени е в правомощията на Народното събрание. След като не е налице незаконосъобразно фактическо бездействия на ответника, не е налице и пряка и непосредствено причинно-следствена връзка между това бездействие и претендираните имуществени вреди. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд – София-град е сезиран с исковата молба на "Инжектосонд България" ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите против Администрацията на Министерския съвет. Претендира се присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 323 454. 46 лева, ведно със сума в размер на 43 298. 98 лв. представляваща законна лихва от датата на забавата до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендираните имуществени вреди се обосновават с незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет, който не е изпълнил вмененото му с чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/ задължение за осигуряване на обществения ред. Твърди се, че по силата на чл. 87, ал. 1 от КРБ, Министерският съвет е носител на законодателна инициатива, но към 10.06.2014 г. е липсвала законова уредба за удостоверяване на фактите и обстоятелствата, които се заявяват за вписване по партидите на търговските дружества, с оглед гарантиране на тяхната автентичност, при наличието на свободен достъп до партидите на търговците в Търговския регистър и публикуваните по тях документи. С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло предявените искове. В мотивите си съдът е приел, че разпоредбата на чл. 257 от АПК изисква задължението на административния орган да не е абстрактно, а конкретно регламентирано в Конституцията, законовите и подзаконовите нормативни актове. Твърдяното в исковата молба бездействие от страна на Администрацията на Министерския съвет, като липса на предприети действия по осигуряване на обществен ред по чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, не е уредено като конкретно задължение, респ. действие на Министерски съвет, свързано с осигуряване на обществения ред, неизпълнението на което да съставлява незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 от АПК. Според съда, сочените от ищеца действия, които е следвало да бъдат предприети от ответника в изпълнение на задължението му по чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, не представляват фактически действия, а правни действия, изразяващи се в упражняване на законодателна инициатива в процеса по приемането на нормативни актове или на подзаконови нормативни актове, издаването на които е от компетентността на Министерския съвет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил подробен анализ на твърденията и доказателствата и е съобразил приложимия материален закон. От фактическа страна е установено, че "Инжектосонд България" ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с едноличен собственик на капитала и управител М. Поджо, [гражданство]. На 10.06.2014 г., въз основана на заявление за вписване вх. № 20140604134210, в Търговския регистър по партидата на търговското дружество са извършени промени, като управителя М. Поджо е заличен и на негово място като управител на търговското дружество е вписана Н. Боянова. На следващия ден, на 11.06.2018 г., новият управител е наредил от банковата сметка с титуляр "Инжектосонд България" ЕООД паричен превод от 880 800 лева в полза на "Карп България" ЕООД. За защита на правата си М. Поджо е предприел правни действия, като е предявил иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР за установяване, че обстоятелствата вписани в Търговския регистър по партидата на търговското дружество са несъществуващи. С решение № 1824/10.11.2015 г., постановено по т. д. № 5503/2014 г. по описа на Софийския градски съд, влязло в сила на 08.12.2015 г., искът е уважен. На 16.06.2014 г. на основание чл. 390 от ГПК е подал молба за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД против "Карп България" ЕООД. Образувано е ч. гр. д. № 8511/2014 г. по описа на СГС, по което с определение № 13119/17.06.2014 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки до размера на цената на иска, като е определена и гаранция. Образувано е изпълнително дело № 201485110401854. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, по който е образувано т. д. № 5315/2014 по описа на СГС. С решение № 1784/05.11.2015 г. искът е уважен. Въз основа на това решение е образувано изпълнително дело № 205/2016 г. по описа на ЧСИ И. Чолаков. По повод на така образуваните съдебни и изпълнителни производства търговското дружество е направило разноски, подробно описани по размер в исковата молба. Изводите на съда са законосъобразни. В исковата молба на "Инжектосонд България" ЕООД недопустимо се смесват две понятия - Министерски съвет /МС/ и Администрация на МС. Изрично като ответник в исковата молба е посочена Администрация на МС, а в изложените твърдения за наличие на незаконосъобразно бездействие, същото се вменява на Министерския съвет. Съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията на РБ Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията правото на законодателна инициатива принадлежи на Министерския съвет. Статутът на Администрацията на МС е уреден в чл. 4 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация. Съгласно посочената разпоредба, администрацията на Министерския съвет подготвя текущата дейност на Министерския съвет и неговите заседания. Тя се ръководи от министър-председателя, а административното й ръководство се осигурява от Главния секретар на Министерския съвет. В този смисъл Администрацията на МС нито има правомощието по чл. 105 от Конституцията на РБ, нито законодателна инициатива по чл. 87 от КРБ, за да се твърди, че тя е бездействала и е причинила посочените в исковата молба вреди на дружеството-ищец. Поради това че в хода на производството ищецът е обосновавал бездействие и на Министерския съвет, отново поради неупражняването на законодателна инициатива, която да гарантира автентичност на вписванията в Търговския регистър, касационната инстанция намира, че административният съд правилно е разгледал и тези доводи на ищеца. Изложените мотиви на съда в тази насока са съобразени със закона. Предприемането на законодателна инициатива за приемане или изменение на закон в определена област е по преценка на МС и не е действие, което пряко и непосредствено произтича от закона. Именно поради това то не може да се определи като административна дейност, още по-малко като бездействие по чл. 256 АПК, респ. по чл. 257 АПК /отменен/. Недопустимо е съдът да осъди МС да внесе законопроект с определено съдържание и в определен от съда срок, каквито са изискванията на чл. 256, ал. 3 АПК. Още повече, както е посочил административният съд, законодателната процедура приключва в Народното събрание и дали ще се предприеме законодателна инициатива не е определящо за изменението на нормативната уредба. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.