Определение № 2350 от 28.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1701/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. срещу въззивно решение № 998/07.07.2023 г. по в. гр. д. № 665/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с което e отменено изцяло решение № 335/08.07.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г. на Районен съд Асеновград и са отхвърлени предявените от касаторката срещу „ЗД “Евроинс“ АД и П. К. искове с правно основание чл. 432, ал. 1, т. 3 КЗ, евентуално чл. 45 ЗЗД в размери от 17 279, 98 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС].

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствения материал и в частност, съставеното на Десислава К. наказателно постановление протокол за ПТП. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касаторката са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г. при положение, че не е изследвано наличието на предпоставките на §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г., както и може ли да се приеме, че изискването по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г. е задължително при положение, че контролните органи не разполагат с необходимите технически средства за изпълнение на тези им задължения?“

2. „Следва ли при преценка на доказателствената сила на Протокол за ПТП и при заключаване дали органите на полицията са посетили на място въпросното ПТП, както и защо органите на МВР не са извършили задължения по нормативен акт и не са направили необходимите снимки, да се прилага и вземе предвид промяната на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з-41 ат 12.01.2009г., при наличието на §2 от преходните и заключителни разпоредби на същата наредба и при положение, че при постановяване на въззивното решение не е изследван въпроса за приложението на този параграф, а именно: осигурени ли са необходимите технически средства за контролните органи за изпълнението на задължението по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з- 41 от 12.01 2009г.“

3. „Наличието на снимки, направени по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01,2009 г., допринасят ли до голяма степен до решаване ни въпроса за механизма на процесното ПТП и кой носи вина за него, както и същите теза снимки дават ли информация на съда и на вещото лице да вземат категорично становище по въпросите за вината на участниците в ПТП за неговото причиняване?“

По тази група въпроси се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по разрешението им няма практика на съда и отговорът ще допринесе до правилно прилагане на закона.

4. „При постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото за всички правно релевантни факти като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и да обсъди пълно, обективно и всестранно събраните по делото доказателства с цел да обоснове всички фактически и правни изводи на съда?“

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства?“

6. „Оборва ли се доказателствената сила на протокола за ПТП, в която има добавки, на основание незаконосъобразно прилагане на Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г., както и на основание незаконосъобразно и неправилно съпоставяне на всички доказателства по делото, съгласно изискването на чл. 178, ал. 2 ГПК?“

7. „Наличието на снимки, направени по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г., допринасят ли до голяма степен до решаване на въпроса за механизма на процесното ПТП и кой носи вина за него, както и същите тези снимки дават ли информация на съда и на вещото лице да вземат категорично становище по въпросите за вината на участниците в ПТП за неговото причиняване?“

8. „Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146. т. 4 и 5 ГПК?“

9. „Неоспореният от страните констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, съставлява ли официален свидетелстващ документ и обвързва ли съда с материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице съставител, така и за самото удостоверително изявление?“

10. „Протоколът за ПТП представлява ли официален документ по смисъла на ГПК и доказва ли настъпването на ПТП по начина, описан в него и в начертаната схема от съставилото го длъжностно лице?“

11. „Констативният протокол за ПТП с материални щети, съставен съобразно изискванията Наредба № 1з-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, ползва ли се с материална доказателствена сила относно удостоверените в него участница в ПТП, дата на ПТП и място на ПТП, при положение, че в същия е отразено, че ПТП е посетено от длъжностното лице, съставило протокола?“

12. „Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, подписан е без възражения от виновния водач, автентичността му не е оспорена, същият ползва ли се с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните и чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото?“

13. „Следва ли наказателното постановление, представено и прието като доказателство по делото, да се приеме за влязло в сила към момента на произнасянето на АPC и ПОС по настоящото дело, дори да са били основателни възраженията за ненадлежното му връчване и липсата на посочена дата на връчване, предвид изтичане на срока за обжалването му в хода на процеса?“

14. „Дължи ли въззивният съд даване на указания на ищеца относно възможността за предприемане на нови процесуални действия за изпълнение на указанията в доклада по чл.146 ГПК при положение, че приеме за негодни и не кредитира събраните от ищеца пред първа инстанция доказателства в изпълнение на указанията по чл. 146 ГПК, които са били кредитирани от първоинстаиционния съд?“

15. „Допустимо ли е да се правят дописвания, допълнения в издаден протокол за ПТП от съставителя и полицейски служител, който е бил на място на ПТП и от това оборва ли се неговата доказателствена сила, може ли да се приеме че същият е неверен като факти, описани в него при положение, че ръкописното добавяне е станало след преценка на длъжностното лице, че такова добавяне е необходимо, с цел пълното описание на причинените вреди механизъм и в такъв случай допълнението може ли да се приеме си надлежно?“

От касаторката се поддържа, че съдът е разрешил въпросите от четвърти до петнадесети в отклонение от практика на ВКС. Отделно се заявява наличие на очевидна неправилност на въззивното решение. При изтъкнатите доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде присъдена търсената сума в пълен размер на някое от заявените основания, ведно с лихва за забава. Претендира се присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗД „Евроинс“ АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация П. К. не е подаден отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от Д. К. срещу „ЗД „Евроинс“ АД и П. К. искова молба, обективираща евентуално съединени претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на застрахователното дружество, евентуално на делинкветна да заплатят обезщетение в размер на 17 279,98 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ищцата, ведно с лихва за забава от датата на увреждането.

Производството по в. т. д. № 665/2023 г. е било образувано след постановяване на решение № 50 159/08.03.2023 г. по т. д. № 1218/2021 г. на II т.о. на ВКС, с което предходно постановеното от Окръжен съд Пловдив е било отменено при констатирано нарушение на съдопроизводствените правила, указани в разпоредбите на чл. 236, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 269, изр. 2 ГПК, изразяващо се в пълна липса на обсъждане доводите и възраженията на страните във връзка с предмета на спора и на събраните по делото доказателства, в частност релевираните от застрахователното дружество възражения срещу изводите, послужили за определяне размера на обезщетението, както и относно началния момент, от който следва да бъде начислена лихва за забава. Делото е върнато за ново разглеждане с указания да бъдат изследвани и анализирани приетите по делото експертни заключения и задълбочено да бъде установена фактическата страна на спора във връзка с релевираните в касационната жалба оплаквания срещу приетия от въззивната инстанция размер на присъденото обезщетение и началния момент на лихвата за забава.

С обжалваното в настоящото производство въззивно решение състав на Окръжен съд Пловдив изцяло е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Решаващите мотиви, обективирани в решението, са липса на влязла в сила присъда или решение по чл.78а от НК, които по задължаващ съда начин да установяват извършеното от ответницата П. К. противоправно деяние, причинило твърдените от ищцата вреди върху собствения й автомобил. Съдът е отрекъл обвързващата сила на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, а доказателствената сила на протокола за оглед на ПТП не е зачел поради констатирани от състава нарушения на чл. 123 ЗДвП и Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Отделно, е преценил, че в протокола за ПТП има добавки и други външни недостатъци, поради което е направил извод, че доказателствената сила на официалния документ протокол за ПТП №1669569, рег. №348/09.11.2017г. е „изцяло оборена и същият е неверен като факти описани в него“. Това е мотивирало извод, че по делото липсват категорични доказателства вредите по автомобила на ищцата да са причинени от виновни действия на ответницата по описания в исковата молба механизъм. При това положение е преценил както главния, така и евентуалния иск за неоснователни и е отменил изцяло първоинстанционното решение.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Не се установява наличие на соченото от касатора основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран само при запознаване с мотивите без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика или основни правни принципи. Не се сочи нито едно от тези обстоятелства от касатора, нито се констатира от съда. Твърденията са за наличие на обикновена неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, регламентиращ касационни основания за отмяна.

Формулираните от касатора въпроси от първата група, както и въпроси четири, шест, седем, девет, десет, единадесет, дванадесет, тринадесет и петнадесет не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. Те не могат да бъдат квалифицирани като правни с оглед разясненията, дадени с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с които се приема, че „правният въпрос“ следа да е обусловил изхода на правния спор - т.е. касае се до приложена от решаващия съд правна норма, процесуална или материалноправна, на която пряко се базират крайните изводи на съда относно основателността, респективно неоснователността на търсената защита на конкретно субективно материално право. Въпросите от първата група, както и въпроси шест, седем, девет, десет, единадесет, дванадесет, тринадесет и петнадесет са изцяло хипотетични и предпоставени от разрешаването на проблеми, които не са били поставени като спорни по делото /каква е обезпечеността на органите на МВР да правят снимки при оглед на ПТП и как тази обезпеченост рефлектира върху приложението на Наредба № Iз-41/2009 г., каква е доказателствената стойност на снимките, евентуално заснети от органите на МВР/. От друга страна, съдът не е отрекъл, че в една своя част протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен документ, респективно обвързваща съда материална доказателствена сила, но е счел същата за оборена поради констатираните от него прибавяния, дописвания, съответно констатацията за наличието им е мотивирала извод за приложение на правилото, регламентирано в чл. 178, ал. 2 ГПК. Дали изводите на въззивния съд са правилни е въпрос, на който е недопустимо да бъде даден отговор в производството по селекция, а той изисква постановяване на определение, с което да бъде допуснат контрол по същество, съответно да бъде извършена преценка дали е налице някое от основанията за неправилност, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Въпроси девети и дванадесети са поставени в пълно противоречие със заявеното по делото от застрахователното дружество оспорване на механизма на ПТП, поради което също не могат да удовлетворят общия селективен критерий за достъп до касация. Въпрос четири не притежава характеристиката правен, тъй като не кореспондира с оплаквания в жалбата. Същият предпоставя обосновка от касатора кои доводи и твърдения, редовно и надлежно заявени във въззивната му жалба, не са били обсъдени от въззивния съд, респективно кои неподдържани факти съдът е приел за осъществени. В касационната жалба оплакванията са концентрирани върху неправилното приложение на чл. 178, ал. 2 ГПК, респективно върху неправилната оценка на събрания по делото доказателствен материал и като краен резултат във възражение срещу обосноваността на обжалвания съдебен акт, а не върху допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила.

Поставените под номера пет, осем и четиринадесет въпроси, които касаят задължението на въззивния съд да направи доклад по делото, не са разрешени в отклонение от цитираната от касатора практика. Следва да бъде посочено, че въззивният съд няма задължение да извършва доклад по делото в приложение на чл. 146 ГПК и това е изяснено с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Релевантният по делото въпрос е относно задължението на въззивния съд да изпълни дадените от касационната инстанция указания по прилагането и тълкуването на закона, регламентиран от чл. 294, ал. 1 ГПК. Такъв въпрос обаче нито е формулиран, нито в касационната жалба са релевирани подобни оплаквания и твърдения. Касационната инстанция няма задължението служебно да следи за правилността на въззивното решение, нито служебно да формулира въпроси, които да обосноват достъп до касационен контрол, както това е изрично разяснено с т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, поради което няма как обжалваното решение да бъде селектирано за проверка по същество.

Изложеното мотивира състава да постанови акт, с който да откаже достъп до касационен контрол.

Ответната страната претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС