Определение № 50017 от 19.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. Б. като пълномощник на И. С. Б. и К. В. Б. срещу определение № 572 от 02.06.2022 г. по в.гр.д. № 139/2022 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 242 от 29. 04.2022 г. в частта за разноските, като размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника П. Б. бъде намален поради прекомерност. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 242 от 29.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 139/2022 г. Благоевградския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е осъдил жалбоподателите да заплатят на П. Т. Б. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 1 000 лв. С обжалваното определение съдът е приел, че делото е с фактическа и правна сложност по - висока от обичайната. Обосновал е този извод с обстоятелството, че предмет на делото са били 4 обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове за 4 обекта - поземлен имот, два гаража и жилищен етаж, а произнасянето на съда е било свързано с изследване на наследствени правоприемства, сънаследяване между пълнокръвни и еднокръвни наследници, наследяване по коляно, придобиване на имоти в режим на СИО, прекратяване на СИО поради смърт и други релевантни за изхода на спора обстоятелства. С оглед на това е приел, че заплатеното от ответника във въззивното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не се явява прекомерно по смисъла на закона, а е справедливо и обосновано. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Подадената от И. Б. и К. Б. молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските е мотивирвана с прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство, а не изобщио. Данните по делото сочат, че пред въззивния съд спорове относно притежаваните от страните идеални части в съсобствеността, придобитите от тях права по наследяване, и др. обстоятелства, визирани в определението на въззивния съд, не са повдигани. Поради това въззивният съд не е изследвал и не е излагал мотиви във връзка с тях. Спорът е сведен единствено до това дали ответниците са придобили по давност собствените на ищеца идеални части, а разрешаването му е било обусловено от извършване на преценка от въззивния съд на показанията на четирима свидетели. Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, тъй като делото е било изяснено от фактическа страна. Във въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че делото пред въззивната инстанция е било с фактическа и правна сложност над обичайната за този вид дела, е необоснован. На следващо място, въззивният съд не е съобразил материалния интерес на делото във въззивната инстанция, който с оглед размера на идеалните части, за които отрицателните установителни искове са били уважени, възлиза общо на 2 885 лв. В този случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по правилото на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр. 88/2022 г., възлиза на 432 лв. Уговореното и заплатено от ответника по касация адвокатско възнаграждение от 1000 лв. надвишава 2 пъти този размер. С оглед на изложеното по - горе относно фактическата и правна сложност и материалния интерес на делото във въззивната инстанция, настоящият състав намира, че заплатеното от П. Б. адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено до размера на сумата 600 лв. Водим от гореизложеното съдът