Определение № 140 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 633/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Й. Д. О. е обжалвал в срок определението на Б. окръжен съд № 1* от 26.06.2009г. по ч.гр.д. №219/2009г. Ответникът Л. Г. О. е подал отговор по реда на чл.276 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, освен това по същество въззивното определение е правилно. Благоевградският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на Й. Д. О. против определението на Районния съд гр. Р. № 3* от 19.12.2008г. по гр.д. № 383/2008г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от установяване на правото на собственост на ливада от 0.7 дка в м.”С” в землището на гр. Б. при описаните в исковата молба граници към момента на включването й в ТКЗС. В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че по въпроса за допустимостта на производството не са съобразени разясненията в ТР 1/1997г. че искът по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е допустим с оглед наличието на правен интерес при висяща ли възможност да започне процедура за възстановяване собствеността по административен ред. Поддържа се от касаторите, че тези предпоставки са били налице и съдът е бил длъжен да разгледа иска по същество. Съгласно разясненията в ТР 1/1997г. на ВС, ОСГК, спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ налице, когато различни лица заявяват право на възстановяване на едни и същи земеделски земи. Целта на провеждането на иска е да се реши спора за собствеността към минал момент – този на кооперирането на земите. Влязлото в сила решение, с което се определя кой е действителния собственик на земите е задължително за Общинската служба по земеделие и спрямо него тя трябва да постанови решението си по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, респективно да измени постановено вече решение по реда на чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ. В разглеждания случай ищецът е поискал да се установи, че наследодателят му Д. П. О. е бил собственик на ливада в м.”С” в землището на гр. Б. с площ от 0.7 дка при съседи Г. Л. Б., Г. О. и път, който е включен в имота на наследниците на Г. О. и е възстановен на тях. От приложените преписки за възстановяване на собствеността на двамата наследодатели обаче не се установява заявяване за възстановяване на едни и същи земи, спорът е възникнал при изготвяне на помощния план по чл. 13а ППЗСПЗЗ, по повод на което ищците са идентифицирали граници на имот пл. № 100 в рамките на имот пл. № 2* по плана от 1958г. Съгласно заключението на вещото лице този имот е записан на Г. О., който е наследодател на ответниците, без да може да се свърже новообразувания имот пл. № 100 със земите, за които е постановено решението по протокол № 1* от 01.04.1993г. С оглед на изложеното няма нарушение на разясненията, дадени в ТР1/1997г. на ВС, ОСКГ, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.