Определение № 4001 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ч. Симеонов, подадена чрез адвокат Д. Караилиева против Определение № 705/22.01.2024 г., постановено по административно дело № 9607/2023 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното определение е върната частна жалба вх. № 46529/28.12.2023 г. в частта, подадена от Ч. Симеонов, против Определение № 10730/05.12.2023 г., постановено по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответните страни – Главен архитект на Столична община и „Луксинвест“ ООД, не изразяват становище по спора. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 04.01.2024 г., на основание чл. 213а, ал. 1 АПК, първостепенният съд е оставил без движение частната жалба с вх. № 46529/28.12.2023 г., подадена от Т. Симеонова и Ч. Симеонов, тъй като е страдала от нередовности. На двамата частни жалбоподатели са дадени точни и ясни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно, че следва в 7-дневен срок от уведомяването да представят пълномощно за адвокат Караилиева и да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лева, дължими от всеки един от жалбоподателите. В разпореждането се съдържа предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания в срок, частната жалба ще бъде върната. Съдебното разпореждане е редовно съобщено на адресатите му на 12.01.2024 г., като в законоустановения 7-дневен срок, считано от тази дата е представено пълномощно и вносен документ за платена държавна такса от 30 лева само от единия жалбоподател – Т. Симеонова. След като е констатирал неизпълнение на дадените указания по отношение на втория жалбоподател – Ч. Симеонов, съдът е приложил разпоредбата на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК, като е постановил връщане на частната жалба, в частта, подадена от посоченото лице. Обжалваното определение е правилно, тъй като съдът е провел законосъобразни процесуални действия преди постановяването му, и е приложил стриктно съответните разпоредби от АПК, регламентиращи изискванията за редовност и допустимост на подадената частна жалба. Развитите в съдебното определение доводи за наличие на основанието по чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК за връщане на частната жалба, се споделят от касационния съд. С нарочно съдебно разпореждане, съдът е оставил без движение жалбата, с конкретни указания, целящи да отстранят нередовността й, същите не са били изпълнени, поради което правилно е приложена посочената норма, предвиждаща санкция за проявеното бездействие от страна на жалбоподателя. Не е спорен фактът, че дължимата такса от страна на Ч. Симеонов не е била внесена, като следва да се съобрази, че отговорността от неизпълнение на съдебното разпореждане е лична, тъй като и негативните последици от същото, настъпват единствено в правната сфера на оспорващия. Неоснователно се твърди от негова страна, че тъй като е съпруг на Т. Симеонова, която е заплатила дължимата такса, то същата ползва и него, тъй като съпрузите са необходими факултативни другари. Посочените тълкувателни решения на ОСГК на ВКС са неприложими в случая. Приложимо е Тълкувателно решение № 3 от 12.04.2017 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2016 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия, според което за подадена жалба срещу един административен акт се дължи такса за всеки един от жалбоподателите. Съгласно посоченото правило, относимо и при подадена касационна и частна жалба срещу съдебен акт, постановен от първостепенния съд, съгласно препращащите норми на чл. 228 и чл. 236 АПК, всеки един от частните жалбоподатели, независимо от факта в какво качество са по между си, е бил длъжен да внесе дължимата държавна такса в определения от закона размер. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че процесният съдебен акт е постановен при правилно приложение на закона, същият следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение