Решение № 585 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2015 г.

Решение № 585 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба от "М.-П." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Е. О., против решение № 473 от 10.06.2015 г. по преписка № 650/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД (ЕВН ЕС), гр. П. В жалбата излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на материалноправни разпоредби, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че са неправилни изводите на КЗК, че предвидените клаузи по чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 в Договор № 159/28.04.2011 г. за изкупуване на енергия от независим производител, не представляват нарушение на чл. 21 от ЗЗК. Твърди, че КЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е извършила проучване в съответствие с чл. 72 от ЗЗК и не е събрала относимата информация и доказателства по твърдението за нарушение. Излага, че решението на КЗК несъответства на целта на закона и противоречи на чл. 1 от ЗЗК. Иска, да се отмени обжалваното решение и се върне преписката на КЗК за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Иска, присъждане на направените по делото разходи. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Г. с писмени бележки и съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Иска, да бъде отхвърлена жалбата и се изплати юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН Б. Е." АД, гр. П., чрез процесуален представител юриск. Радев, е оспорил назначаването на експертизи, като излага доводи, че дружеството е изпълнявало и изпълнява задълженията си по договора и смята, че с експертиза не може да се установи злоупотреба с господстващо положение. По същество на жалбата не излага конкретни доводи. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 473 от 10.06.2015 г. по преписка № 650/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията, на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 от ЗЗК във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗЗК, е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., във връзка с твърдение за нарушение от "М.-П." ЕООД. От фактическа страна се установява, че производството пред КЗК е започнало по искане с вх. № ВХР-1053-13.05.2014 г. от "М.-П." ЕООД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК от страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД, изразяващи се в злоупотреба с господстващо положение, въз основа на това, че дружеството като собственик на фотоволтаична централа (ФтЕЦ) "П.", находяща се в ПИ № 072008, местност "М.", землището на с. П., ЕКАТТЕ 59183,община С., в качеството си на производител на електрическа енергия в посочената електрическа централа е сключил Договор № 159/28.04.2011 г. за изкупуване на енергия от независим производител с "ЕВН Б. Е." ЕАД. Твърденията на жалбоподателя са били, че Договорът е бил наложен едностранно от ЕВН ЕС и отделни разпоредби (чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2) предотвратяват, нарушават и ограничават конкуренцията и обуславят злоупотреба с господстващо положение по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК. КЗК е изложила подробно твърденията на жалбоподателя за всяка от посочени клаузи от договора и становището на "ЕВН Б. Е." АД, както и подробно е отразена фактическата обстановка по извършеното проучване в производството. КЗК е идентифицирала страните в производството и е установила търговските взаимоотношения между тях. Жалбоподателят "М.-П." ЕООД е вписано в търговския регистър със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., п. код 1111, ул. "Р." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с основен предметът на дейност: проектиране и изграждане на фотоволтаични централи, производство и продажба на електроенергия. Дружеството е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и собственик на фотоволтаична централа (ФтЕЦ), находяща се в ПИ № 072008, местност "М.", землището на с. П., община С., с инсталирана мощност за ФтЕЦ общо 1,5 MW. Заинтересованата страна "ЕВН Б. Е." ЕАД (ЕВН ЕС) е вписано в Търговски регистър със седалище и адрес на управление област П., община П., град П. 4000, район "Централен", ул. "Христо Г. Данов" № 37, с предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други услуги, свързани с електрическа енергия. ЕВН ЕС извършва лицензионната дейност "обществено снабдяване с електрическа енергия" въз основа на издадена от ДКЕВР (понастоящем с наименование КЕВР) Лицензия № Л-141- 11/13.08.2004 г. за "обществено снабдяване с електрическа енергия" за територията на Ю. Б., обхващаща административните области П., П., С. З., С., Б., Я., Х., К. и С., за срок от 35 г. Въз основа на така издадената лицензия ЕВН ЕС притежава качеството на обществен и краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл. 94а, § 1, т. 28а, буква а) от ДР и § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ в рамките на обособената територия, обхващаща Ю. Б.. Обществените снабдители с електрическа енергия изпълняват и функциите на крайни снабдители на съответните територии, за което разполагат със служебно издадени им от ДКЕВР лицензии за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" Съгласно § 129 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ . ЕВН ЕС извършва лицензионната дейност "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция", за извършването на която притежава издадена от ДКЕВР лицензия Лицензия № Л-413-17/08.07.2013 г. за "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция" за срок от 26 г. Въз основа на така издадената лицензия ЕВН ЕС притежава качеството на доставчик от последна инстанция по отношение на клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа в рамките на обособената територия, обхващаща Ю. Б. Установено е в хода на проучването, че на 28.04.2011 г. между ЕВН ЕС и "М.-П." ООД е сключен Договор № 159/28.04.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия от независим производител (Договора). Договорът урежда търговските взаимоотношения между страните във връзка с експлоатацията на фотоволтаичната електрическа централа "П.", намираща се в землището на с. П., общ. С., местност "М.", ПИ № 072008, ЕККАТТЕ 59183, собственост на "М.-П." ЕООД, както и поддръжката, доставката на електрическа енергия, измерването на произведената електрическа енергия, цените и начините на плащане и др. На 21.07.2011 г. между ЕВН ЕС и "М.-П." ЕООД е сключен Анекс към Договора във връзка с въвеждане в експлоатация на Втория етап от изграждането на ФтЕЦ на производителя (по силата на Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР- 264/28.07.2011 г.). Относими към процесното производство са предвидените в Договора клаузи по чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора - "отчитането на показанията на средствата за търговско измерване ще се извършва дистанционно /ако технически е възможно/ в последния календарен ден на всеки месец или ръчно последните три работни дни на всеки месец. На база сведението от отчитането се съставя Протокол съдържащ: отчетния период, фабричен номер на електромерите за търговско измерване, наименованието на Централата, константата на измервателната група, измервателните единици, началните и крайни показания на електромера за съответния период, разликата в деления, количеството активна електрическа енергия в kWh за всяко отделно мерене, общото количество електрическа енергия за всички места на продажба за продадената през предходния месец електрическа енергия". Съгласно ал. 2, "протоколът се изпраща на производителя по e-mail или факс не по-късно от третия работен ден на месеца, следващ отчетния период ". Съгласно чл. 19, ал. 1 от Договора - "купувачът заплаща на производителя дължимите суми по представената фактура в срок до 7 /седем/ работни дни от получаването й (важи за оригинала на фактурата)". В чл. 34 от Договора е посочено, че "производителят няма право да прехвърля каквито и да е вземания, произтичащи от този договор на трети лица (цесия), без изричното писмено съгласие на купувача". В съответствие с чл. 35, ал. 1 от Договора - "производителят няма право да залага вземанията си по този договор като обезпечение в полза на трети лица, без изричното писмено съгласие на купувача". Съгласно ал. 2 - "в случай, че производителят не изпълни задължението си по предходната алинея, той дължи на купувача неустойка в обезщетителен характер в размер на заложеното вземане". Във връзка с изпълнението на Договора между страните е провеждана кореспонденция за даване на съгласие от страна ЕВН ЕС да се учреди в полза на "А. Б. Б." АД особен залог върху пълния размер на настоящите и бъдещи парични вземания на "М.-П." ЕООД, както и ЕВН ЕС да заплаща на "М.-П." ЕООД цената за изкупуване на електрическа енергия по Договора по разплащателна сметка, открита от името на "М.-П." ЕООД в "А. Б. Б." АД. Също така е дадено съгласие от ЕВН ЕС "М.-П." ЕООД да заложи вземанията си от ЕВН ЕС, произтичащи от Договора, в полза на "А. Б. Б." АД. С писмо изх. № 11/19.10.2012 г. "М.-П." ЕООД е изискало от ЕВН ЕС да бъдат предоговорени някои от клаузите в договора (чл. 13, чл. 19, чл. 34 и чл. 35). Предложени са следните изменения: "Чл. 13, ал. 2: "протоколът се изпраща на производителя по e-mail или факс не по-късно от деня, следващ деня на отчитането, извършено съгласно ал. 1; Чл. 19, ал. 1: "купувачът заплаща на производителя дължимите суми по представената фактура в срок до 3/три/ работни дни от получаването на копие от нея по по e-mail или факс."; Ч.. 34: "производителят има право да прехвърля всяко едно от вземанията си, произтичащи от този договор, на трети лица (цесия). "; Чл. 35, ал. 1: "производителят има право да залага вземанията си по този договор като обезпечение в полза на трети лица. "; Чл. 35, ал. 2: "купувачът няма право да прихваща от дължимите на производителя плащания по този договор никакви суми по вземания, които са му били цедирани, без изричното писмено съгласие на производителя. "; Чл. 35, ал. 3: "в случай, че купувачът не изпълни задължението си по предходната алинея, той дължи на производителя неустойка в размер на съответната прихваната сума". С писмо изх. № 7386/13.11.2012 г. ЕВН ЕС е уведомило "М.- П." ЕООД, че няма да приеме нито едно от предложените от дружеството изменения в договора, с твърдения, че винаги е било коректно към всички свои контрагенти и изпълнява в срок задълженията си, независимо дали са възникнали по силата на закона или в следствие на сключен договор. С обжалваното решение КЗК е дефинирала съответния пазар с оглед определяне на пазарните позиции на предприятията при оценка на монополно или господстващо положение по чл. 21 от ЗЗК. Извършен е анализ на продуктовия пазар свързан с налагане на клаузи по Договора за изкупуване на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) от страна на ЕВН ЕС и характеристиките на дейността по изкупуване на произведената електроенергия от възобновяеми енергийни източници. По отношение на географският обхват на съответния пазар в съответствие с § 1, т. 15, "б" от ДР на ЗЗК, КЗК е приела, че съвпада с територията, за която на ЕВН ЕС са издадени лицензии за извършване на дейностите "обществено снабдяване с електрическа енергия" и "доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция" и в границите на която дружеството има законово установеното задължение да изкупува произведената електроенергия от ВЕИ от производителите, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа, какъвто в частност е "М.- П." ЕООД, като с оглед дадената лицензия географският пазар е определен като регионален, съвпадащ с територията на административните области в Ю. Б.-П., П., С. З., С., Б., Я., Х., К. и С. Въз основа на извършеното проучване и установени фактически обстоятелства КЗК е извела правни изводи за липса на нарушения на чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК. Решението на КЗК е оспорено по съдебен ред от "М.- П." ЕООД с доводи за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В съдебното производство са допуснати съдебно-икономическа (СИЕ) и съдебно - техническа експертизи (СТЕ), които са дали заключения по поставени от жалбоподателя задачи. Експертизите не са оспорени от страните и са приети по делото. От СИЕ се установява, че плащанията от ЕВН ЕС към "М.- П." ЕООД са извършвани ежемесечно в съответствие с чл. 19 от Договора, като за процесния период в табличен вид са представени извършените плащания, както и в отделни таблици са представени съставените от жалбоподателя данъчни документи за плащане и оригинални фактури, по които ЕВН ЕС е извършвало плащанията. В Приложение № 1 към СИЕ са представени подробни данни относно извършените плащания. От СТЕ се установяват данните по замерването и отчитането на показанията на Средствата за търговско отчитане (СТО) на ЕВН ЕС, както и съответният начин на отчитане: ръчно или дистанционно, респ. времето по календарни дни и месеци, които са отразени в табличен вид. В заключението е отразено, че между страните са оформяни месечни протоколи за отчетената и изкупена ел. енергия. Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема следните правни изводи. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в съответствие с предоставените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 3, ал. 2, чл. 8 и чл. 77, ал. 1, т. 3 от ЗЗК. Решението е постановено при спазване на установена форма, административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. Производството пред КЗК е проведено в съответствие с Г. девета, чл. 70 и сл. от ЗЗК при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 38, чл. 72, във вр. с чл. 45 от ЗЗК. В хода на проучването КЗК е събрала относими към спора доказателства относно установяване на извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК при съобразяване становищата и доказателствените искания на страните. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК по отношение изводите, че не е допуснато нарушение по някои от примерно изброените състави на чл. 21 от ЗЗК. Обективно и обосновано КЗК в хода на проучването е извършила анализ на поведението на ЕВН ЕС, като е изследвала проявните форми на това поведение и конкретните обстоятелства, послужили като основание за поведението на ответното дружество през целия процесен период. В случая твърденията за нарушения са основани на едностранно наложен от страна на ЕВН ЕС договор за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ, като конкретни клаузи за злоупотреба с господстващо положение са посочени по- горе и изразени в налагане в договор за изкупуване на електрическа енергия на процедура за месечно отчитане и заплащане на доставената електроенергия, водеща до забавяне на плащанията към производителя, което би могло да представлява поставяне на нелоялно условие при сключването на договор за изкупуване на електрическа енергия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Също така налагане в Договора за изкупуване на електрическа енергия на допълнителни условия, несвързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение, по смисъла на чл. 21, т. 4 от ЗЗК. За всяка от разпоредбите относими към твърдението за нарушение на чл. 21 от ЗЗК, КЗК е направила обоснован правен анализ, въз основа на който е извела законосъобразни изводи за липса на нарушение. Във връзка с клаузите на Договора по чл. 13, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, е разгледана процедурата за месечно отчитане и заплащане на доставените количества електрическа енергия от ВЕИ, като поведението на ЕВН ЕС не би могло да се квалифицира като налагане на нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Видно от заключението на СТЕ отчитането на произведената от дружеството жалбоподател ел. енергия е отчитана в съответствие с Договора, а въз основа на СИЕ се установява, че са извършвани текущи плащания в сроковете и при условията на Договора. Правилен е изводът на КЗК, че тези клаузи на Договора нямат характер на нелоялните търговски условия и не биха могли да имат експлоатативна насоченост, както и нямат за цел извличане на едностранна облага за господстващото предприятие ЕВН ЕС, както и нямат за цел ограничаване достъпа на негови конкуренти до засегнатия пазар. Също така тези клаузи не могат да се квалифицират като условия, които не са обективно обосновани от необходимостта да бъдат защитени законни финансови или търговски интереси на господстващото предприятие, както и не надхвърлят необходимото за тяхната защита. В случая посочените договорни клаузи, предвиждащи отложени срокове за отчитане и плащане, не надхвърлят обичайните при договорни отношения, както и предвидените в ТЗ ограничения ( чл. 303а, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ). Освен това техният характер не обуславя извод за въведени специфични обстоятелства, различни от обичайните търговски и договорни отношения, които биха довели до неоснователно извличане на съществени едностранни ползи за господстващото предприятие или до ограничаване на конкуренцията на засегнатия пазар за производство на електрическа енергия от ВЕИ. В тази връзка следва да се отбележи, че изкупуването на ел. енергия произведена от ВЕИ е императивно нормативно уредена и е задължение за ЕВН ЕС в съответствие с чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1 - ал. 5 от ЗЕВИ, като краен снабдител на електрическа енергия да изкупува цялото количество електрическа енергия от възобновяеми източници от производителите, присъединени към разпределителната мрежа в рамките на съответната обособена лицензионна територия, с изключение на количествата, които производителите ползват за собствени нужди или продават по свободно договорени цени, по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация и въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване. От СТЕ се установява, че отчитането на произведеното количество ел. енергия през процесния период е извършване в съответствие с чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Договора, а от СИЕ се установява, че плащането по представени от дружеството жалбоподател фактури, е извършвано от ЕВН ЕС в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Договора. Предложените промени на посочени разпоредби от жалбоподателя са свързани с намаляване на срока за представяне на протокола за отчитане и намаляване на срока за плащане от 7 на 3 дни от представяне на оригинална фактура. От една страна дружеството жалбоподател като производител на ел. енергия от ВЕИ и с преференциално изкупуване по закон, с предложението си за изменение на Договора е поискал и значително намаляване на срока за отчитане и плащане, които са под нормалните и обективни срокове при търговските отношения. В изследваното търговско поведение на ЕВН ЕС не е установено от КЗК забавяне или неизпълнение на поетите с Договора задължения по отчитане и плащане, както и не е установено в периода на изпълнение на Договора в резултат на предвидената договорна уредба и извършвани текущи периодични плащания, да са настъпили реални затруднения или вреди за производителя, в резултат на забавено плащане от страна ЕВН ЕС, нито по нарушаване на конкурентната среда във връзка с изкупуване на ел. енергия на съответния географски териториален пазар. Предвиденият ред за отчитане и плащане на ел. енергия по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от Договора не обуславя извод за необосновано извличане на едностранни ползи от страна на ЕВН ЕС, както и че води до ограничаване на конкуренцията на засегнатия пазар за производство на електрическа енергия от ВЕИ. Законосъобразен е изводът на КЗК, че предвидените договорни клаузи, както и осъществявания на практика ред за отчитане и плащане на произведената ел. енергия, не съставлява нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, а поведението на ЕВН ЕС, не може да се квалифицира, като израз на пряко или косвено налагане на нелоялни търговски условия. Безспорно в случая е установено, че ЕВН ЕС има господстващо положение на съответния продуктов пазар свързан с дейността по изкупуване на произведената електроенергия от ВЕИ, доколкото притежава единствен лицензия за тази дейност на обособената територия, в която попада и изградената от "М.- П." ЕООД фотоволтаичната електрическа централа "П.", но това не обуславя злоупотреба с него, след като това господстващо положение създава и специфичните задължения за изкупуване на произведената ел. енергия и не съществува възможност да откаже това изкупуване, поради императивното изискване на закона. В тази връзка са и утвърдените от КЕВР Правила за търговия с електрическа енергия по силата на чл. 83, ал. 1 от ЗЕ. Дейността на господстващото предприятие и задължителното изкупуване на ел. енергия по преференциални цени определени от КЕВР, препятства възможността за предлагане на различни условия по един и същи вид договори от дружеството с господстващо положение, в който смисъл жалбоподателят е предложил промяна на клаузите на договора и създаващи по - добри условия за него при изкупуване на ел. енергия. В тази връзка е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че отказът да се предоговорят посочените клаузи от договора съставлява злоупотреба с господстващо положение. От друга страна разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК изисква наличие на съвкупност на предпоставките от състава на нарушението, при осъществяване на които при примерно изброени хипотези в т. 1 - 5, обуславя санкционни последици. За осъществяване фактическия състав на нарушението по чл. 21 от ЗЗК е необходимо да е установено качеството на предприятие на дееца; определяне на съответния пазар, на който осъществява дейността си; да има господстващо положение по смисъла на чл. 20; да е доказано, че неговото поведение може да повлияе отрицателно на конкуренцията и съответно на интересите на потребителите, изразено в конкретния случай в някои от специалните форми по чл. 21. В случая едностранно предложените от господстващото дружество клаузи по чл. 13 и чл. 19 от договора и приети от жалбоподателя, по своя характер, съдържание и регулация на реда за отчитане и заплащане на произведената ел. енергия, не обуславят поведение навлизащо в забраната по чл. 21, т. 1 от ЗЗК и не налага нелоялни търговски условия. Липсва и причинно - следствена връзка между поведението на господстващото дружество и реалния или възможен негативен резултат за конкуренцията и потребителите и в частност на дружеството производител на ел. енергия от ВЕИ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно изводите на КЗК по следващото твърдение за нарушение по чл. 21, т. 4 от ЗЗК изразено в налагане от страна на ЕВН ЕС на забрана за производителя да прехвърля каквито и да е вземания, произтичащи от договора на трети лица, без изричното писмено съгласие на купувача. Обективно е установено от КЗК, че в чл. 34 от Договора е предвидено, че "производителят няма право да прехвърля каквито и да е вземания, произтичащи от този договор на трети лица (цесия), без изричното писмено съгласие на купувача". Жалбоподателят е изискал от ЕВН ЕС да бъдат предоговорени някои от клаузите в договора за изкупуване на електрическа енергия, между които е и клаузата на чл. 34 от договора. По съществуващата разпоредба е предложил изменение, което предвижда - производителят да има право да прехвърля всяко едно от вземанията си, произтичащи от този договор, на трети лица (цесия), което предложение не е прието от ЕВН ЕС. При правилно приложение на материалния закон КЗК е разгледала поведението на ЕВН ЕС по налагане на посочените допълнителни условия, несвързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение, доколкото може да има експлоатативна цел, свързана с извличане на едностранна облага, и/или изключваща цел, свързана с ограничаване достъпа на негови конкуренти до засегнатия пазар, като е приела, че забраната по чл. 21, т. 4 от ЗЗК може да намери приложение само когато съответните допълнителни условия не са обективно обосновани от необходимостта да бъдат защитени законни финансови или търговски интереси на господстващото предприятие, както и не надхвърлят необходимото за тяхната защита. В хода на проучването не е установено ЕВН ЕС да е извлякло едностранна облага от въведените условия по чл. 34, както и не се установява жалбоподателят да е претърпял конкретни вреди, нито са налице данни, че е била ограничена конкуренцията на засегнатия пазар. Изискването за изрично писмено съгласие от страна на платеца ЕВН ЕС при прехвърляне на вземания от страна на "М.-П." ЕООД на трети лица произтичащи от договора за изкупуване на ел. енергия, е обективно обосновано от необходимостта да бъдат защитени законни финансови или търговски интереси на господстващото предприятие и не надхвърлят необходимото за тяхната защита, предвид предвидимостта на страните по договора и предвиденото императивно изискване за изкупуване и плащане по преференциални цени на ел. енергия на производителя, а не на трето лице. Разпоредбата на чл. 21, т. 4 от ЗЗК забранява поведение, изразяващо се в пряко или косвено налагане на допълнителни условия, несвързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Въвеждането на допълнителни условия обаче, които са свързани със съконтрагентите по договора и които осигуряват точното изпълнение на взаимните задължения между страните по него, не могат да обусловят нарушение на забраната. Условието за изрично съгласие при прехвърляне на вземания на трети лица, произтичащи от този договор, не съставлява злоупотреба с господстващо положение на предприятието ЕВН ЕС и не излиза от обичайната търговска практика при сключване на договори между конкретни страни. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно изводите на КЗК по следващото твърдение за нарушение по чл. 21, т. 4 от ЗЗК изразено в налагане от страна на ЕВН ЕС на забрана за производителя да залага вземанията си по договора, като обезпечение в полза на трети лица, без изричното писмено съгласие на купувача (чл. 35, ал. 1) и задължение за неустойка в обезщетителен характер в размер на заложеното вземане (чл. 35, ал. 2). Обективно е установено от КЗК в хода на проучването, че ЕВН ЕС е давало съгласие за залагане на вземанията на жалбоподателя по договора в полза на "А. Б. Б." АД и не е установено задължение за неустойка, поради неизпълнение на това задължение. Установено е също, че "М.-П." ЕООД е направило предложения до ЕВН ЕС за промяна на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и предложена нова ал. 3, описани подробно във фактическата част, които не са приети. Законосъобразно КЗК е приела, че забраната по чл. 21, т. 4 от ЗЗК може да намери приложение само когато съответните допълнителни условия не са обективно обосновани от необходимостта да бъдат защитени законни финансови или търговски интереси на господстващото предприятие, както и не надхвърлят необходимото за тяхната защита. В хода на проучването не е установено ЕВН ЕС да е извлякло едностранна облага от въведените условия по чл. 35, както и не се установява жалбоподателят да е претърпял конкретни вреди, нито са налице данни, че е била ограничена конкуренцията на засегнатия пазар. В тази връзка следва дасе имат предвид правните изводи изложени по-горе във връзка с квалификацията на поведението по чл. 21, т. 4 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че КЗК е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нарушение на чл. 72 от ЗЗК и чл. 9, ал. 3 от АПК. Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане с вх. № ВХР-1053-13.05.2014 г. от "М.-П." ЕООД с твърдения за нарушения по чл. 21 от ЗЗК, по което е определен докладчик - чл. на КЗК и е формирана работна група за извършване на проучването и изготвяне на доклад. Проучването е проведено в период повече от една година, като по протокол № 526 от 10.06. 2015 г. на основание чл. 60, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК е прието обжалваното решение, с което е установено, че не е извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК. Видно от данните по преписката са спазени разпоредбите на чл. 70 - чл. 73 от ЗЗК, като е проведено проучване и е събрана относимата към производството и твърденията за нарушения информация, както и са събрани допустимите доказателства. Твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила е общо и бланкетно, като не се сочат конкретни действия или бездействия, които да обуславят съществено нарушение на тези правила. В съдебното производство в съответствие с чл. 170 и чл. 171, ал. 4 от АПК са дадени указания на страните, включително и на жалбоподателя за носене на доказателствената тежест, както и за доказване на твърдените обстоятелства. По отношение твърдението за нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК разпоредбата е приложима от съда не и от административния орган в производството по ЗЗК. На последно място е неоснователно възражението на жалбоподателя, че решението на КЗК несъответства на целта на закона по чл. 1 от ЗЗК. Съгласно посочената разпоредба този закон има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. При постановяване на решението КЗК е изпълнила изискванията на чл. 1 от ЗЗК, както и е упражнила възложената й компетентност по чл. 3, ал. 2, чл. 8 и чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, като при проведено производство не е установено поведение от страна на ЕВН ЕС, което да обуславя нарушение по чл. 21 от ЗЗК. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК е в съответствие с материалноправните разпоредби и целите на ЗЗК, след като поведението ЕВН ЕС, не обуславя поведение на злоупотреба с господстващо положение и не са осъществени твърдените от жалбоподателя форми на злоупотреба по чл. 21 от ЗЗК, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника - Комисия за защита на конкуренцията, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 34 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева, които жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на КЗК.