Определение № 906 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 442/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК.

С решение №415 от 02.11.11г. по гр.д.№809/11г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №429/26.04.11г. по гр.д.№5541/10г. на Великотърновския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Ц. Н. М. срещу Й. П. Б. иск по чл.124, ал.1 от ГПК - признато е за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на апартамент в [населено място], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.515.360.4.4 по кадастралната карта на града.

Въззивният съд е приел, че спорният апартамент е бил завещан на ищцата от нейния вуйчо И. С. К., починал на 29.09.88г. Завещанието е частно по своя характер, породило е своя вещен прехвърлителен ефект и е направило ищцата изключителен собственик на апартамента, независимо от обстоятелството, че към този момент тя е била в брак с ответника, че все още не е бил изплатен заемът, теглен за закупуване на апартамента и не е била заличена вписаната върху него ипотека. Макар и придобит по време на брака, апартаментът е лично имущество на ищцата по силата на чл.20, ал.1 от СК /отм./. Ответникът няма вещни права върху апартамента, въпреки че е изплащал заема към Д., сключен във връзка с придобиването му. Без значение за собствеността е и отбелязването в констативния нотариален акт, че апартаментът е придобит на основание завещание и покупко-продажба на наследство. Апартаментът е преминал в собственост на ищцата по силата на завещанието, а последващото придобиване от нея на останалите права, включени в наследството на И. К., не влияе върху вече възникналата собственост.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Й. Б.. Той счита, че решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил споразумението по бракоразводното дело между страните, според което спорният апартамент остава в обикновена съсобственост между тях.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. За задължението на съда да извърши всестранна и пълна преценка на доказателствата по делото и

2. За задължението на съда да се съобрази с влязло в сила решение по брачно дело, с което е утвърдено споразумение между съпрузите за личните и имуществените им отношения след развода.

По втория въпрос жалбоподателят се позовава на ППВС №5/78г. и ТР №60/87г. на ОСГК на ВС.

Ответникът в производството Ц. Н. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС и на съдилищата по поставените два въпроса, нито пък по тях е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Всички доказателства, които са относими към правния спор, са обсъдени от въззивния съд. Споразумението по бракоразводното дело между страните не е сред тези относими доказателства. По принцип едно такова споразумение може да има транслативен ефект само по отношение на вещи, представляващи съпружеска имуществена общност. С него не може единият от съпрузите да прехвърля на другия собственост върху недвижими имоти, представляващи негово лично имущество. За такова прехвърляне е необходима нотариална форма.

По настоящото дело е представено влязло в сила решение по бракоразводно дело между Ц. М. и Ц. К., с което е утвърдено постигнатото от тях споразумение. Изявлението на съпругата, че процесният апартамент остава в обикновена съсобственост, не може да предизвика транслативен ефект, тъй като този апартамент преди това не е бил включен в съпружеската имуществена общност, а е представлявал изцяло нейно лично имущество. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,