Определение № 8318 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на М. Т. П. от София против определение № 4706/08.05.2024г., постановено по адм. дело № 4546/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РТР24-РД66-5/09.02.2024г. на кмета на район "Триадица" СО за прекратяване на наемното й правоотношение, възникнало със заповед №10/08.03.2012г. на СО-район "Триадица" за настаняването й и М. Д. в общински жилищен имот, находящ се в София, [жк], [адрес]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Ответната страна кмет на район "Триадица" СО писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на определението. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, ал.1,т.2 вр. чл. 166, ал.3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК, които да обосновават спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на наемно правоотношение за общински имот, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и то въъз основа на нови обстоятелства-такива, които са настъпили след издаване на акта (чл. 166, ал.2 вр. ал.4 АПК). Правилно съдът приема, че в случая не се твърдят и липсват данни за настъпване на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на предварителното изпълнение. Твърдените пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция факти и представени документи касаят обстоятелства, съществуващи към момента на издаване на заповедта и които имат отношение към нейната законосъобразност, но не са основания за спиране на предварителното й изпълнение. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,