Определение № 1905 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5539/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по молба на Е. Велков, в качеството му на процесуален представител при условията на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА на А. Евгениева, с която се иска да бъде изменено Решение № 12121 от 07.12.2023 г., постановено по адм. д. № 5539 по описа на Върховен административен съд за 2023 г. в частта за разноските, като ДФ „Земеделие“ бъде осъден да му заплати сумата 13947,87 лева разноски за оказана безплатна правна помощ. Ответникът по искането е депозирал становище, в което заявява, че молбата е недопустима поради липса на списък на разноските, отговарящ на изискванията на чл. 80 от ГПК и даващ възможност на съда и страните да вземат отношение по основателността и претендирания за присъждане размер. След като прецени данните по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. С Решение № 12121 от 07.12.2023 г., постановено по адм. д. № 5539 по описа на Върховен административен съд за 2023 г. е оставено в сила решение № 1211/24.02.2023 г. по адм.д. № 9647/2022 година по описа на Административен съд София – град. В хода на касационното производство, ответникът по касационната жалба е поискал от съда да потвърди оспорения съдебен акт и е формулирано искане за присъждането на направените по делото разноски в полза на доверителката му А. Евгениева. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е описано, че правната помощ и съдействие се предоставят при условията на чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА. В съдебно заседание адв. Велков е поискал от съда да присъди в полза на доверителката му направените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък. Списъка е приложен на стр. 62 от делото и от него е видно, че се претендират разноски в полза на Евгениева при условията на оказана безплатна правна помощ, без да е посочен техния размер. С решението си съдът не е присъдил в полза на Евгениева сума за репариране на направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение. При така установеното от фактическа страна, съдът приема искането за неоснователно. В практиката си съставите на Върховен административен съд неведнъж са обръщали внимание на обстоятелството, че при предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА, разноските се дължат на лицето, предоставило същата, а не на страната, в чиято полза е осъществено такова действие. В разпоредбата на ал.2 на същия текст е изрично описано, че правото на разноски има адвокатът или адвокатът от Европейския съюз. В случая съдът не е бил своевременно и надлежно сезиран с такова искане, тъй като в хода на производството е претендирано присъждане на възнаграждение в полза на представляваното лице. При така установеното, направеното с молбата с вх. № 17645/11.12.2023г. искане е ново по своя характер, т.е. направено извън определените от закона срокове и не следва да се уважава. Според приложимата в случая на основание чл. 144 от АПК разпоредба на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, т.е. от една страна искането следва да е направено преди приключването му, а от друга, следва да е представен и съответен списък, включващ претендираната за присъждане сума. Макар и в настоящия случай формално да е налице списък на разноските, което прави искането допустимо за разглеждане /както по-горе беше описано/, то същия не отговаря на изискванията за съдържание, тъй като в него напълно липсва размера на търсената за присъждане сума и е формулирана претенция за заплащане на разноски в полза на А. Евгениева, която не е от кръга на лицата, на които такива се полагат. Безспорно е, че тази страна в производството не е направила разноски по осигуряването на правна защита и съдействие от страна на Велков. При тези обстоятелства насрещната страна не е имала възможност да вземе своевременно отношение по претенцията, станала повод за настоящото произнасяне, което изцяло ограничава правото ѝ на участие и защита по отношение на този самостоятелен по характер иск. Така установеното от фактическа страна води до извод за неоснователност на молбата на адв. Велков за присъждане на разноски в негова полза на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение