Определение № 2666 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на В. Миронова срещу определение № 8587 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 9307/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против определение № 9558/06.12.2022 г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, без да се сочат конкретни касационни основания. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. С определение № 9558/06.12.2022 г. съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на В. Миронова срещу отказ на кмета на район „Банкя“, Столична община за премахване на незаконен строеж. Срещу нея е подадена частна жалба с искане за отмяната му и за освобождаване от заплащането на държавна такса. С разпореждане от 11.01.2023 г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд е дал указания на частния жалбоподател: в 7-дневен срок от съобщението да представи доказателства за внасяне на държавна такса по сметка на Върховния административен съд (ВАС) в размер на по 30 лева; в същия срок частната жалба да се приподпише от адвокат или да се представят доказателства, от които е видно, че лицето разполага с юридическа правоспособност; в случай, че иска освобождаване от държавна такса, оспорващата следва да представи доказателства по чл. 83 ГПК в указания срок. Разпореждането е връчено лично на жалбоподателката на 20.01.2023 г. С определение № 1000 от 02.02.2023 г., тъй като жалбоподателката не е представила в указания срок доказателства по чл. 83 ГПК, съдът е отхвърлил искането й за освобождаване от заплащането на такси и разноски, като повторно указва в 7-дневен срок от получаване на съобщението да изпълни дадените с разпореждането от 11.01.2023 г. указания за отстраняване на нередовности по частната жалба. Определението е обжалвано от Миронова и е оставено в сила с определение № 3450/03.04.2023 г. по адм. дело № 2952/2023 г. на Върховния административен съд. Жалбата срещу това определение е оставена без разглеждане с разпореждане от 14.06.2023 г. на председателя на второ отделение на Върховния административен съд. При подадена жалба и срещу това разпореждане, същото е оставено в сила с определение № 9184/03.10.2023 г. по адм. дело № 8182/2023 г. от петчленен състав на Върховния административен съд. С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд констатира, че дадените с разпореждане от 11.01.2023 г. указания не са изпълнени, поради което на основание чл. 213а във връзка с чл. 215, т. 3 от АПК е оставил без разглеждане подадената от Миронова частна жалба против определение № 9558/06.12.2022 г., постановено по адм. дело № 9307/2022 г. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Според ал. 2 от същата норма касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Според чл. 236 АПК, доколкото в глава тринадесета от АПК няма особени правила, за производството по частните жалби следва да се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е изпълнила дадените й с разпореждането от 11.01.2023 г. указания за отстраняване на нередовности по подадената от нея частна жалба, повторно дадени с определение № 1000 от 02.02.2023 г. след отхвърляне на искането й за освобождаване от държавна такса. Предвид изложеното, налице е било правното основание на чл. 213а, ал. 1 от АПК за връщане на касационната жалба. В постановеното определение липсват изрично изложени мотиви за просрочие на жалбата, но посочването на правното основание чл. 215, т. 3 АПК и съответно оставянето й без разглеждане от съда, вместо нейното връщане по реда на чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, сочат на формиран от съда извод за нейното подаване след изтичането на преклузивния 7-дневен срок. По адм. дело № 9703/2022 г. на АССГ е приложено съобщение за постановеното от съда определение № 9558/06.12.2022 г. до жалбоподателката, което е надлежно връчено лично на оспорващата на 20.12.2022 г. Считано от този момент, срокът за оспорване на съдебния акт, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 ГПК, изтича на 29.12.2022 г., четвъртък – първият работен ден след официалните празници. Жалбата до Върховния административен съд е подадена по пощата, като пощенското клеймо видимо е от 29.12.2022 г., т.е. преди изтичане на преклузивния срок за оспорване. Следователно, жалбата не е следвало да бъде оставяна без разглеждане на това основание, а единствено върната по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 213а, ал. 1 АПК с оглед констатираните нередовностни на жалбата и липсата на отстраняването им в предоставения срок, поради което обжалваното определение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение