Определение № 303 от 29.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 138/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Многопрофилна болница за активно лечение- Асеновград“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2680 от 17.10.2024 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] /НЗОК/. Ответникът НЗОК е депозирал отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който изразява становище, че молбата е неоснователна с оглед интереса по делото, вида на спора, фактическата и правната му сложност, количеството извършена работа от процесуалния представител на молителя и развитието на производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 2680 от 17.10.2024 г. по настоящото дело, което е влязло в сила, е оставена без разглеждане касационната жалба на НЗОК срещу решение № 22 от 22.01.2024 г. по в. т. д. № 598/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 328 от 20.07.2023 г. по т. д. № 77/2023 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1475 лв., представляваща обща стойност на извършени амбулаторни процедури за 2018 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение № 2 към договор № 164745/23.05.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 9.02.2023 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 474, 87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от 03.09.2019 г. до 9.02.2023 г. и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД сумата от 71 860 лв., представляваща обща стойност на извършена болнична помощ по клинични пътеки за 2018 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение № 2 към договор № 161323/23.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 9.02.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 23 254 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 71 860 лв. за периода от 3.12.2019 г. до 9.02.2023 г. В отговора на касационната жалба „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД е направило искане да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за процесуално представителство от 23.05.2024 г., съгласно който дружеството и упълномощеният да го представлява адвокат Дрънкова са договорили заплащането на възнаграждение в размер на 7 300 лв. за производството пред ВКС, както и че плащането ще се извърши по банков път в срок до 30.09.2024 г. Видно от платежно нареждане от 12.09.2024 г. посочената сума е заплатена на адвокат Дрънкова по банков път. При постановяване на определението от 10.10.2024 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът по касационната жалба има право да ги получи. Доколкото в случая ответникът по молбата по чл. 248 ГПК не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател НЗОК бъде осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Асеновград“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 300 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение