Определение № 677 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2023 г.

Производството е по чл.176 във вр. с чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД със седалище в гр.Велико Търново. С молбата се иска допълване на определение №10352 от 30.10.2023г., постановено по настоящото дело, при което да бъде отменено определение №357 от 24.08.2023г. по адм. дело №493/2023г. на Административен съд Велико Търново, в частта му, в която „Зърнени храни – В. Търново“ ЕООД е осъдена да заплати на Община Лясковец разноски по делото в размер на 1000 лв. Алтернативно при искането допълване на определение №10352 от 30.10.2023г. не иска отмяна на определението на Административен съд Велико Търново, само в частта му за сумата над 200лв. Твърди се, че съставът на Върховния административен съд не се е произнесъл изцяло по частната жалба на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД срещу посоченото определението на Административен съд Велико Търново. Ответникът по молбата - кметът на Община Лясковец, с представен писмен отговор, изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за допълване на определението на Върховния административен съд. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане, при евентуалност – да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира искането за допълване на определение №10352 от 30.10.2023г., постановено по настоящото дело, за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл.176, ал.1 от АПК. Неоснователни са възраженията на ответника по молбата за недопустимост на искането за допълване. Изложените в представения писмен отговор доводи за липса на правен интерес за оспорване на заповед №1295/04.07.2023г. на кмета на Община Лясковец касаят съществото на спора по адм. дело №493/2023г. на Административен съд Велико Търново. Но тези доводи са неотносими към искането за допълване на определението на ВАС. Останалите му доводи за липса на основание за допълване на определението на ВАС се отнасят по същество /по основателността/ на искането за допълване, а не до неговата допустимост. Следва да бъде посочено, че искането за допълване на определение №10352 от 30.10.2023г. на ВАС следва да се разгледа по реда на чл.176 във вр. с чл.228 от АПК. Соченото с молбата правно основание по чл.250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) може да се приложи според препращащата разпоредба на чл.144 от АПК само за неуредените в АПК въпроси. Доколкото в АПК има такава уредба, то именно тя следва да бъде приложена по искането за допълване на определение №10352 от 30.10.2023г. на ВАС. Това уточнение няма практическо значение поради идентичността в уредбата на чл.176 от АПК и чл.250 от ГПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Според чл.176, ал.1 вр. чл.228 от АПК съдът може да допълни постановеното по спора определение когато не се е произнесъл по цялото оспорване. В случая предметът на спора в производството по адм. дело №9820/2023г. на ВАС, е било определение №357 от 24.08.2023г. по адм. дело №493/2023г. на Административен съд Велико Търново. Настоящият състав на ВАС се произнесъл изцяло по този предмет на оспорване, като е оставил в сила определението на Административен съд Велико Търново. Отделните доводи в частната жалба не са предметът на оспорване. Въпреки това доводите в тази част са и неоснователни. Възраженията на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД касаят частта от определението на Административен съд Велико Търново, с която на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД са възложени направените от кмета на Община Лясковец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Според чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по административни дела без определен материален интерес /какъвто с бил спорът пред АС Велико Търново/ е 1000 лв. Тъй като именно такъв размер е заплатен от кмета на Община Лясковец, то той не може да е прекомерен. Доводите в искането на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД, че ангажираната за процесуален представител на кмета на Община Лясковец - адв.Кирилова, работела и на постоянен договор с Община Лясковец, нямат отношение към размера на дължимото адвокатско възнаграждение, след като е удостоверено, че между кмета на Община Лясковец и адв.Кирилова е сключен договор за правна защита и съдействие /л.47 – гръб, от делото/ с предмет освен изготвяне на становище, но и процесуално представителство по адм. дело №493/2023г. на Административен съд Велико Търново. За прецизност следва да бъде посочено, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за отговор по жалбата /каквото по съществото си е представеното становище/, е 750лв. според чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не 200лв., колкото твърди подателят на искането "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД. По реда на чл.176, ал.1 от АПК съдът допълва постановеното по спора решение или определение само когато той /съдът/ не се е произнесъл по цялото оспорване. Но по този ред не може да се ревизира постановения по делото съдебен акт, в каквато насока е искането на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД. По изложените съображения искането по молбата се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. На последно място следва да се посочи, че не следва Административен съд Велико Търново да се произнася по молбата на "Зърнени храни - Велико Търново" ЕООД в производство по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, поради наличието на произнасяне от касационния съд изцяло по частната жалба срещу определение №357 от 24.08.2023г. на Административен съд Велико Търново. Редът по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК се прилага само когато определението на първоинстанционният съд не е било предмет на касационен контрол за законосъобразност. Воден от горното и на основание чл.176, ал.2 във вр. с чл.228 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,