Определение № 6885 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и частна жалба на „Български пощи“ ЕАД срещу протоколно определение от 30.03.2026 г. Административен съд София-град по адм. дело № 12481/2025 г. в частта, с която е предоставен достъп на жалбоподателя „Стар пост“ ЕООД до доказателства, съдържащи търговска тайна, посочени в т. 3 – 6 от описа на преписката.

В частната жалба на КРС са изложени аргументи, че определението е неправилно, тъй като искането за достъп се основава на злоупотреба с право и цели разкриване на търговска тайна на пряк конкурент и неправомерно придобиване на предимство. Цитирана е съдебна практика и се твърди, че достъп до същите доказателства от същото търговско дружество е искан по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и че постановените откази на КРС по ЗДОИ са влезли в сила след обжалването им по съдебен ред.

В частната жалба на „Български пощи“ ЕАД се посочва, че Законът за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) е неприложим в съдебното производство по обжалване на административен акт, поради което съдът неправилно сочи като основание за произнасянето си чл. 12, ал. 3 и 4 ЗЗТТ. Също така съдът не е съобразил баланса между интересите на двамата конкуренти, в резултат на което се накърнява конкуренцията на пазара на пощенските услуги.

Ответникът – „Стар пост“ ЕООД, изразява становище за неоснователност на частните жалби. Подчертава, че доказателствата, до които съдът е дал достъп, са част от преписката по издаване на административния акт. Липсата на такъв достъп би довела до невъзможност за ефективно упражняване правото на защита и би обезсмислило съдебния контрол.

Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като обсъди оплакванията в частните жалби и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което са процесуално допустими. В подкрепа на обжалваемостта на определението са следните съображения:

Определението е от категорията съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Аргумент в тази насока е даденото тълкуване на същността и характеристиките на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК. В т. 1 от посоченото тълкувателно решение се приема, че определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. В мотивите по т. 1 се посочва, че при определяне обхвата на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК следва да се отчита и значимостта на въпроса, разрешен в самостоятелно обособеното производство - значимостта на ефекта на приключващия го акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право. Следва да се отчита и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство.

В настоящия случай по молба на жалбоподателя в първоинстанционното производство - „Стар пост“ ЕООД, съдът му е предоставил достъп до пълния текст на доказателствата, посочени в т. 3 – 6 от описа на преписката. По делото не се спори, че тези доказателства съдържат търговска тайна, чийто притежател е заинтересованата страна по делото „Български пощи“ ЕАД. Предоставеният достъп е в полза на конкурент на „Български пощи“ ЕАД на пазара на пощенски услуги - „Стар пост“ ЕООД.

Разрешеният с обжалваното определение въпрос е значим, тъй като при разкриването на търговската тайна следва да се съблюдават: 1. балансът между интересите на двамата конкуренти; 2. общественият интерес от достъпност на универсалната пощенска услуга (УПУ), от съответствие на цените на УПУ на действителните разходи за извършването й и справедливо компенсиране на нетните разходи за предоставяне на УПУ.

Трябва да се отчете също така, че няма друг ред за защита във връзка с ограничаването, съответно предоставянето на достъп до информацията, съставляваща търговска тайна. Законът за пощенските услуги (ЗПУ) задължава пощенските оператори да предоставят информация, включително финансова, в съответния обем и срок, свързана с изпълнение на регулаторните й функции, като КРС гарантира опазването й, ако тя е търговска тайна на оператора - чл. 15, ал. 1, т. 9. В посочения закон обаче липсва уредба, аналогична на чл. 55 от Закона за защита на конкуренцията. ЗЗТТ също е неприложим, както основателно се посочва от „Български пощи“ ЕАД. Предвидените в чл. 12, ал. 3 и 4 ЗЗТТ мерки за поверителност са приложими само в съдебното производство за защита на търговската тайна, уредено в същия закон, но не и в другите съдебни производства. Основание за този извод е систематичното място на разпоредбите на чл. 12 ЗЗТТ в глава трета „Производство за защита на търговската тайна“, тъй като от съдържащия се в същата глава чл. 10 се установява, че това е производството пред съда, образувано по изрично посочените в чл. 10, ал. 1 ЗЗТТ специални искове, които притежателят на търговска тайна може да предяви срещу всеки нарушител на търговската тайна. Освен това, чл. 12, визиращ налагането на мерки за поверителност, се намира систематично след чл. 10, посочващ какви искове могат да бъдат предявени за защита на търговската тайна. Относимостта на мерките именно към това производство следва и от самото заглавие на чл. 12 ЗЗТ (Мерки за поверителност в съдебното производство) и по-конкретно поради членуването на прилагателното „съдебно“ (в този смисъл Определение № 322 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1081/2022 г., II т. о., ТК).

По същество частните жалби са основателни.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд са две решения на КРС:

1. Решение № 333 от 06.11.2025 г. на КРС за съгласуване на резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД през 2024 г.;

2. Решение № 334 от 06.11.2025 г. на КРС, с което е прието, че: т. 1 общият размер на нетните разходи от предоставяне на УПУ от „Български пощи“ ЕАД е в размер на 61 295 хил. лева; т. 2 нетните разходи по т. 1 представляват несправедлива финансова тежест от извършването на УПУ в размер на 61 295 хил. лева.

Като основание за издаването на първото решение са посочени разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 15 и чл. 29б, ал. 6, т. 2 ЗПУ. Като основание за издаването на второто решение е посочена разпоредбата на чл. 29а, ал. 5 ЗПУ.

В придружителното писмо, с което до съда са изпратени жалбата и преписката по издаване на административните актове, административният орган е изразил становище, че Решение № 334 от 06.11.2025 г. на КРС съдържа търговска тайна (посочено е в т. 3 от описа), както и че документите, въз основа на които е издадено, посочени в т. 4, 5 и 6 от описа, също съдържат търговска тайна. Документите са следните: по т. 4 – доклад от одитор относно изпълнени процедури и констатации при проверка за прилагане на системата за разпределяне на разходите на „Български пощи“ ЕАД; по т. 5 – заявление за компенсиране на несправедливата финансова тежест от извършване на УПУ през 2024 г.; по т. 6 – писмо вх. № 11-01-22-1/07.10.2025 на „Български пощи“ ЕАД. В придружителното писмо се съдържа молба на административния орган за определяне на посочените документи като поверителни.

С обжалваното протоколно определение от 30.03.2026 г. по адм. дело № 12481/2025 г. Административен съд София-град неправилно е предоставил достъп на жалбоподателя „Стар пост“ ЕООД до доказателства, съдържащи търговска тайна, посочени в т. 3 – 6 от описа на преписката.

Целта на посочените по-горе решения на КРС е да се възстанови равнопоставеността на доставчика на УПУ спрямо останалите пазарни участници, които нямат наложено задължение за предоставяне на такава услуга. За тази цел административният орган определя нетните разходи за извършване на универсалната пощенска услуга и извършва преценка дали тези разходи представляват несправедлива тежест за доставчика на услугата. Ако административните актове се основават на погрешна или произволна информация, има опасност положението на този доставчик на съответния пазар да бъде изкуствено засилено, което неизбежно би засегнало положението на неговите конкуренти на този пазар, независимо от механизма за компенсиране на нетните разходи, избран от съответната държава членка съгласно член 7 от изменената Директива 97/67 (в този смисъл Решение на СЕС от 24.10.2024 г., „Стар пост“ ЕООД, С-476/23, т. 54).

В унисон с изложеното оспорването на решенията на КРС цели именно проверка на справедливостта на условията на съответния пазар, в частност дали положението на доставчика на универсална услуга е изкуствено засилено. Основателно доставчикът на универсална услуга, който е и притежател на търговската тайна, посочва, че за изясняването на спора от фактическа страна е достатъчно съдът сам да извърши преценка по отношение на обстоятелствата, които не изискват специални знания, а по отношение на обстоятелствата, които изискват специални знания – назначеното по делото вещо лице да получи достъп до относимата поверителна информация и да даде заключение на поставените от жалбоподателя въпроси, без жалбоподателят да придобива пряк достъп до доказателствата и поверителната информация. За организиране на защитата на жалбоподателя е достатъчно да се предостави достъп на вещото лице до доказателствата, послужили за определянето на нетните разходи и на компенсацията на „Български пощи“ ЕАД за предоставяне на УПУ, поради което съдът неправилно е предоставил достъп и на жалбоподателя. Предприятията независимо от своя размер и предмет на дейност използват поверителността като инструмент за управление на конкурентоспособността в стопанската дейност. Чрез защитата на търговската тайна се осигурява възможността на нейния притежател да получи възвръщаемост от неговите усилия и се препятства засягането на неговите стопански и финансови интереси от незаконното придобиване и използване на информацията.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на искането на „Стар пост“ ЕООД за предоставяне на достъп до доказателствата, съдържащи търговска тайна, посочени в т. 3 – 6 от описа на преписката, приложен на л. 9 от делото.

В случаи като настоящия на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК като допълнителна гаранция съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение