Определение № 6006 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3634/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 1296/16.01.2026 г. (лист 3), подадена направо до Върховния административен съд от Р. Х. И. от гр. Пловдив, с която се оспорва определение № 11124 от 09.12.2025 г. по адм. дело № 2221/2025 г. на Административен съд – Пловдив (АС), с което е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу заповед № I 1491/25.07.2025 г. на директора на НАИМ – БАН; Протокол от заседание на Комисия по проверка на подадените документи и допустимост на кандидатите за конкурс за редовна докторантура за нуждите на Секция за средновековна археология при НАИМ – БАН, назначена със заповед № I 564/13.05.2022. на директора на НАИМ – БАН и променена със Заповед № I 1491/25.07.2025 г. на НАИМ – БАН, проведено на 06.08.2025 г.; Заповед № I 1806/22.08.2025 г. на директора на НАИМ – БАН, както и в частта, с която се иска: да се постанови решение за отмяна на решенията по т. 1 и т. 3, взети с Протокол № 48 от 02.09.2022 г. на НС на НАИМ – БАН; да се отмени решение на Научния съвет на НАИМ - БАН по протокол № 48/02.09.2022 г., с което В. Н. е зачислена за редовен докторант в Секция за средновековна археология с тема „Османска култова архитектура в България – текета, завийета и тюрбета“; да се постанови връщане на конкурсната процедура за един редовен докторант за учебната 2021-2022 г. с тема за редовна докторантура „Османската култова архитектура в България“, Секция за средновековна археология, Професионално направление История и археология (2.2), специалност Археология до етапа й преди конкурсния писмен и устен изпити за двамата кандидати в нея. Със същото определение производството по делото е изцяло прекратено като недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Жалбоподателят, без да излага конкретни правни съображения за неправилност на прекратителното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът НС на НАИМ – БАН счита жалбата за просрочена, а по същество за неоснователна с доводи в писмен отговор. Иска да се потвърди съдебния акт. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, като приема следното: Оспорването е процесуално допустимо предвид представените доказателства за изпращане на частната жалба по пощата на 12.01.2026 г. (лист 17), при положение, че съобщението ведно с обжалваното определение му е връчено лично на 06.01.2026 г. (лист 268 от адм. дело № 2221/2025 г.). Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Върховният административен съд изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо цялостното им преповтаряне. За нуждите на настоящето изложение следва да се подчертае основното. Правилно е прието, че Заповед № I 1491/25.07.2025 г. на директора на НАИМ – БАН; Протокол от заседание на Комисия, проведено на 06.08.2025 г. по проверка на подадените документи и допустимостта на кандидатите и Заповед № I 11806/22.08.2025 г. на Директора на НАИМ – БАН за назначаване на комисия по чл. 7, ал. 2 от ППЗРАСРБ, нямат характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, респективно не са от категорията актове, които подлежат на самостоятелно оспорване по АПК. Тези актове са издадени във връзка с Решение № 4284/24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3594/2023 г. по описа на ВАС, където съдът освен, че указва на ответника да уреди положението на Р. И., посочва, че в случай на недопускане на кандидат до участие, следва да бъде проведена процедурата по чл. 7 от ППЗРАСРБ. Именно това е направено от НАИМ – БАН. Наред с горното съдът посочва, че на обжалване е подлежал единствено крайния акт по процедурата – актът, с който кандидатът е определен за докторант, респективно окончателният акт (окончателното решение по чл. 7, ал. 2 от ППЗРАСРБ) на Директора на НАИМ – БАН, с който кандидатът не е допуснат до участие. В случая крайният акт, с който И. не е допуснат до участие, се явява Решение с изх. № 552/28.08.2025 г. на Директора на НАИМ – БАН, което решение е връчено на жалбоподателя, но не е било обжалвано и е влязло в сила. Следва да се споделят мотивите на АС и по отношение на искането за отмяна на т. 1 и т. 3 от решенията на НС по Протокол № 48/02.09.2022 година. Въпросите, които те касаят, са предмет на предходно дело и е недопустимо да се разглеждат в настоящето съдебно производство. Недопустимостта се отнася и до решението, с което В. Н. вече е зачислена като докторант. И на последно място, съдът е изложил правилни мотиви и относно недопустимостта на искането на И. да се постанови връщане на конкурсната процедура за един редовен докторант за учебната 2021 – 2022 г. до етапа преди конкурсния писмен и устен изпити за двамата кандидати в нея. Както се посочи по-горе, ВАС споделя изцяло аргументацията на АС в обжалваното определение, детайлно изложена по множеството оспорвания и искания на жалбоподателя Р. Х. И., свързани с конкурсната процедура с негово и на В. Н. участие. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесното прекратително определение на АС и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,