Определение № 5917 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2024 г.

Производството е по реда на чл.229–чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юрисконсулт М. срещу Определение №1226 от 29.03.2024г., постановено по адм. дело №1050/2023г. по описа на Административен съд – Плевен. Прави се искане да се отмени определението като неправилно и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че изхода от гражданскоправния спор няма отношение към отказа на длъжностното лице по защита на личните данни. Сочи се също, че въпросите досежно наличието или липсата на погасителна давност са от компетентността и могат да бъдат предмет на изследване само от граждански съд. Ответникът – Д. Ю. Т. чрез адв. Л. в писмен отговор моли да се остави без уважение подадената частна жалба и да се потвърди първоинстанционното определение, тъй като въпросът дали задължението е погасено по давност е от преюдициално значение за спора. Излагат се подробни съображения, че гражданския спор обуславя изхода на производството пред административния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 от АПК. При постановяване на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че е налице хипотезата на преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на препращащата норма на чл.144 АПК, за спиране на производството по адм. дело №1050/2023г. по описа на АС-Плевен“до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело№1464/2024г. по описа на Районен съд-Плевен“. Обжалваното определение е валидно и допустимо и правилно, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по делото се спира само, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т.е когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В конкретния случай, към момента на постановяване на обжалваното определение за спиране, са представени доказателства за висящо производство пред Районен съд – Плевен. С представеното копие от искова молба с входящ номер 7428 от 14.03.2024г. на РС-Плевен и приложеното доказателство за образувано съдебно производство по нея са изпълнени законоустановените изисквания по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Настоящият съдебен състав приема, че към момента на постановяване на процесното определение са били налице основанията за спиране на административното производство, поради наличие на висящо преюдициално производство, приключването на което с влязъл в сила съдебен акт обуславя момента на възобновяване на спряното дело. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.236 от АПК, съдът