Определение № 6527 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4029/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, подадена чрез пълномощник, против определение № 300 от 08.03.2024 г. по адм. д. № 1235/2023 г. на Административен съд София - област в частта, с която съдът е изпратил делото като преписка на КРС за произнасяне по отправено от "А1 България" ЕАД искане. КРС твърди, че има правен интерес от съдебно обжалване, макар и съдът да я е заличил като ответник по делото с обжалваното определение. Сочи, че съдът няма правомощие да връща преписката на друг орган, различен от издателя на атакуваното писмо № 10-02-56-1/03.10.2023 г. - председателя на КРС, тъй като Комисията не е сезирана от дружеството по надлежния ред, а искането е насочено към друг орган. Твърди, че в диспозитива на определението липсва волеизявление за прекратяване на съдебното производство, което представлява отделно нарушение на чл. 159, ал. 1 АПК. С тези доводи частните жалбоподатели искат отмяна на определението в обжалваната част като неправилно. Ответникът "А1 България" ЕАД, чрез пълномощник, изразява становище за недопустимост на частната жалба, тъй като в обжалваната част определението не подлежи на обжалване. При условия на евентуалност изразява становище по съществото на спора за неоснователност на същата. Иска присъждане на разноските по делото. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо с изх. №10-02-56-1/03.10.2023 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, издадено по повод подадено от "А1 България" ЕАД искане с вх. №10-02-56/19.09.2023 г. за иницииране на процедура за установяване на публични държавни вземания и издаване на акт за възстановяване на суми, представляващи годишни такси за ползване на радиочестотен спектър през 2023 г. на дружеството. С оспореното писмо председателят на Комисията за регулиране на съобщенията е приел, че за Комисията за регулиране на съобщенията не е налице основание за възстановяване на суми за ползване на радиочестотен спектър. С обжалваното определение съдът е отменил определението си за даване ход по същество на делото, заличил е като ответник Комисията за регулиране на съобщенията, оставил е без разглеждане жалбата на "А1 България" ЕАД срещу писмото на председателя на КРС с изх. № 10-02-56-1/03.10.2023 г. Приел е, че писмото не съдържа едностранно властническо волеизявление на председателя на КРС по направеното искане за възстановяване на надвнесени суми като такси по чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения, тъй като председателят не е компетентният да се произнесе по искането орган. Съдът е посочил, че компетентен да се произнесе по искането е Комисията за регулиране на съобщенията, поради което е изпратил преписката по заявлението на "А1 България" ЕАД за произнасяне на КРС. Частната жалба е подадена от Комисията за регулиране на съобщенията и от председателя на КРС, като и двамата жалбоподатели твърдят неправилност на определението и искат неговата отмяна само в частта, с която съдът е изпратил преписката на Комисията за регулиране на съобщенията за произнасяне. Частната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията е допустима, макар и съдът да я е заличил като страна в производството и в тази част определението да е влязло в сила. КРС има правен интерес от обжалване на основание чл. 210, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК, тъй като определението в оспорената му част задължава именно Комисията да се произнесе по направеното от "А1 България" ЕАД искане, т. е. разпоредените последици рефлектират пряко в неговата правна сфера и тя има право да обжалва постановеното определение в тази част. Процесуалното право на жалба принадлежи и на лица, за които актът е неблагоприятен, макар и да не са участвали по делото, а в случая КРС е заличена с влязло в сила определение. По същество тя е неоснователна. Крайният извод на съда, формиран с диспозитива на обжалваното определение, е недопустимост на подадената от дружеството жалба срещу писмото на председателя на КРС. В тази част определението е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Доколкото съдът е приел в мотивите, че компетентна да се произнесе по искането с вх. №10-02-56/19.09.2023 г. на "А1 България" ЕАД е Комисията за регулиране на съобщенията, правилно е изпратил преписката именно на КРС. Това правомощие на съда е последица от приетите мотиви за характера на производството и компетентния орган, предвид чл. 173, ал. 2 АПК. Производството пред административния орган е образувано по изрично отправено от търговското дружество искане, произнасянето по което не е от компетентността на съда. При произнасянето си Комисията за регулиране на съобщенията следва да подложи на преценка всички относими факти и обстоятелства по спора съобразно своята компетентност. Предвид изложеното, като е изпратил преписката на КРС за произнасяне, съдът е постановил правилно определение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на председателя на КРС е недопустима, тъй като той не е адресат на определението в обжалваната му част. В тази част съдебният акт не засяга непосредствено права и законни интереси на председателя на КРС и не му създава задължения. Процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по спора, а това са правните субекти, които са заинтересувани от неговия изход. Поради това частната жалба на председателя на КРС следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено в тази част. С оглед изхода на спора искането на ответното дружество за присъждане на разноските по делото е основателно. С молба от 23.04.2024 г. "А1 България" ЕАД, чрез пълномощника си, е поискало разноски в размер на 50 922 лв., представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело. Към молбата са приложени доказателства - споразумения, фактури и банкови извлечения. В указан от съда срок частният жалбоподател КРС е направил мотивирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Съдът намира възражението за основателно. Претендираните разноски за защита от адвокат следва да бъдат намалени до размер на 1000 лв. За да мотивира този извод, съдът взе предвид характера на настоящото производство; предмета на съдебно обжалване; липсата на материален интерес по делото пред ВАС; конкретната фактическа и правна сложност на спора - защитата е проведена срещу определение на административен съд само в частта, с която преписката е върната за произнасяне по искане на "А1 България" ЕАД на компетентен административен орган; проявената процесуална активност на пълномощника на ответника по частната жалба, изразяваща се в своевременно депозиране на подробен писмен отговор на подадената частна жалба. При определяне размера на претендираните съдебни разноски съдебният състав съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Предвид изложеното, в полза на "А1 България" ЕАД следва да бъдат присъдени съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. Воден от горното, Върховният административен съд