Решение № 8445 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2018 г.

Решение № 8445 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. П. Й. от гр. С. срещу решение № 7071/27.11.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 1780/2017 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата, Научен съвет на Института по математика и информатика при БАН изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответникът по жалбата, П. П. Р., не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е образувал производство по допустима жалба на И. П. Й. срещу решение по т. 4 от Протокол № 12 от 16.12.2016 г. на Института по математика и информатика /ИМИ/ на Българската академия на науките /БАН/, взето от Научния съвет на същия институт, с което ас. д-р П. П. Р. е избран за доцент по област на висшето образование 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.5. Математика, научна специалност Математическо моделиране и приложение на математиката (Теоретичен и числен анализ на процеси в биологичните и инженерните науки). В хода на производството са събрани относими, допустими и необходими за установяване на фактите по спора доказателства. Въз основа на анализ на същите, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. За да отхвърли подадената от кандидата И. П. Й. жалба, първоинстанционният съд, въз основа на установената фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган и валидна форма, същият е постановен в съответствия с материалния и процесуалния закон Решението е правилно. Необосновано се явява твърдението на касационния жалбоподател, че според първоинстанционния съд БАН не е "научна организация". В мотивите си съдът ясно е изложил, че Институтът по математика и информатика е "научна организация" съгласно § 1. от ДР на ЗРАСРБ като по смисъла на този закон: 1. "Висши училища и научни организации" включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА. Съдът не е излагал мотиви относно статута на БАН и дали се явява или не научна организация. Направения от АСГГ анализ на законовите разпоредби е с цел да се уточни статута на ответника по касационната жалба. Правилно е посочено, че ИМИ се явява "самостоятелно научно звено" съгласно чл. 1 и чл. 6 от ЗБАН, според които БАН е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. От своя страна научните институти и другите самостоятелни звена на Българската академия на науките извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност. Чл. 24 - 28 от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. регламентират условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент". Съгласно чл. 25 от същия закон, конкурсът се провежда от седемчленно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. Законовото изискване за състава на научното жури е членовете му да бъдат външни за съответната научна организация. Според закона ИМИ е самостоятелно научно звено, следователно членовете трябва да бъдат външни за него. Неоснователни се явяват доводите на касатора във връзка с това, че те не могат да бъдат от други институти към БАН. Научните институти при БАН са самостоятелни научни звена и отделни юридически лица. Разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в българска академия на науките /ПУРПНСЗАДБАН/, дава определение за външни членове на научното звено. Същата предвижда преди изтичане на срока по ал. 2 директорът на самостоятелното научно звено назначава научно жури със състав, предложен от НС на самостоятелното научно звено при спазване на изискванията на чл. 25 от ЗРАСРБ. В състава на седемчленното жури се включват най-малко четирима професори. Под определението "външни членове на научното жури" в БАН трябва да се разбира учени, външни за "самостоятелното научно звено". Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай двама от членовете на журито са от други институти на БАН, а един е от Стопанския факултет на Софийския университет като по този начин е спазено нормативното изискване, трима от членовете да бъдат външни за съответната научна организация. Необосновано се явява и наведеното от касационния жалбоподател оплакване относно липсата на трудов стаж на класирания кандидат П. Р. Същият отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗРАСРБ и чл. 2, т. 4.3. от ПУРПНСЗАДБАН, 2 години и съответно за 5 години стаж в съответната област. От представените по делото доказателства е видно, че лицето е било в трудови правоотношения с Я. У., Бремен, Германия, Ф. У., Магдебург, Германия и Университет на Ексетър, Великобритания, в същите е заемал длъжността научен сътрудник, срещу договорено трудово възнаграждение. Касационната инстанция приема, че съдебното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложение на материалния закон. Изводът на съда, че оспореното решение на Научния съвет на Института по математика и информатика е прието при валидно проведен конкурс при спазване на процедурните правила, установени в специалния закон - ЗРАСРБ, ППЗРАСРБ и ПУРПНСЗАДБАН, е основан на доказателствата, които е обсъдил подробно. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и представените доказателства, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноските по делото е основателно. Същите са доказани и по размер, поради което в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 600 лв., дължими на Института по математика и информатика при БАН.