Определение № 466 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 460/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 изр.първо във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Ч. Г. против определение от 17.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 616/2011 г. от Софийски градски съд, І-во отд. Ответниците по частната жалба не взимат становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, Софийски градски съд е приел, че подадената против определение на Софийски районен съд частна жалба е недопустима, тъй като е насочена против определение, неподлежащо на обжалване. С определението на Софийски районен съд е оставено без уважение искането на ищеца по делото за конституиране на нови ответници, наред с първоначално посочените по исковата молба, на основание чл.117, ал.3 и ал.4 от ГПК/отм./. По подадената частна жалба, СГС е приел, че определението на СРС не е сред определенията, подлежащи на обжалване. Съгласно разпоредбата на 213 от ГПК /отм/, на обжалване подлежат определенията на съдилищата, които преграждат по-нататъшния ход на делото или тези, обжалването за които изрично е предвидено в закона. Определението, с което се оставя без уважение искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначално посочения, не е определение, с което се прегражда хода на делото, нито неговото обжалване е предвидено изрично в процесуалноправна на закона, поради което правилно и законосъобразно въззивният съд е оставил без разглеждане, като недопустима, честната жалба против определението на първоинстанционния съд. Водим от горното, постановеното определение от СГС следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия