Определение № 411 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 315/2010 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Н. Й. Д. срещу определение № 296/12.02.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 308/2010 г. С него е потвърдено определение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 939/2009 г., с което производството по делото е прекратено. След множество указания за привеждане на исковата молба с изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, включително да се уточни дали е предявен колективен иск или иск от името на други ищци по чл. 215 ГПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията и неизяснен предмет на иска. Ищецът не е посочил ответниците, адресите им за призоваване, не е изложил ясно и разбираемо обстоятелствата, на които основава иска, в какво конкретно се състои искането, не е посочил цена на иска, нито е внесъл дължимата държавна такса. Исковата молба е предявена от Н. Й. Д. – „представител на десетки жители на с. Х. и собственици на имоти, противопоставили се с подписка от 01.10.2004 г. за продажба на 420 дка общинска земя за голф игрище”. С допълнителна молба е поискал разгласа чрез „Националната телевизия” и вестник „24 часа”, приложил е призив към съселяните и заявил, че в хода на процеса като „ищец ще се включи” и Община Б. в лицето на кмета А. В други молби се сочат имена на лица – „собственици на имота”, които според Д. са ответници. Съдът му е указал, ако предявява колективен иск, да посочи кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и към исковата молба да се представят и доказателства за възможностите му сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Изпълнение не е последвало. Софийският апелативен съд е потвърдил определението, с което производството по делото е било прекратено. Изложил е съображения, че ищецът предявява иск за защита на чужди права, но не е процесуално легитимиран да упражнява правата на община Б.. Искът няма и характеристиките на колективен по см. чл. 379 ГПК. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Приподписана е от адв. Т, определен за адвокат на Д. по реда на чл. 95 ГПК. Той е представил и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. По съществото си то е твърдение за неправилност на въззивното определение. Изведени са и два въпроса: „за наличието на активна материалноправна легитимация на ищеца, който жела огласяване нищожността на един договор за покупко-продажба поради нарушение на закона, което според него представлява престъпление и трябва ли съда да върне исковата молба и да прекрати делото, ако исковата претенция е неоснователна”. Те не са от значение за постановения резултат. Съображенията на въззивния съд не са за неоснователност, а за недопустимост на така предявения „иск”, поради което и производството е прекратено. Не е обсъждано наличието на материалноправната легитимация /по нея съдът се произнася в решението по същество/. Апелативният съд е приел, че искът е недопустим, защото исковата молба е останала нередовна, въпреки множеството указания; не е изяснено от името на кого е предявен иска /в защита на чии субективни материални права/, а ако това е Община –., то Н. Д. в случая няма право на иск в качеството на субституент. Законът е ясен, а и въззивният съд го е спазил - исковата молба се подава от лицата, които твърдят, че са носители на защитаваното субективно материално право, съответно от техните процесуалните субституенти. Дори, когато се действа чрез пълномощник, не отпада изискването за изясняване на самите страни по спора, а от друга страна пълномощници могат да са само лицата, посочени в чл. 32 ГПК. Във връзка с мотивите на апелативния съд, при които е достигнал до извод за недопустимост на иска и образуваното по него съдебно производство, няма изложени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, не са налице условия за допускане на касационното обжалване.. Мотивиран от горното, съдът