Определение № 978 от 05.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. П.,Д. Х. П., Е. Р. П. и В. Р. П., чрез адв. А. Г. срещу решение №1574/15.12.2009 по гр.д. № 1903/2009 год. на С. апелативен съд, с което след като е отменено решението на С. градски съд от 08.04.2009 год. по гр.д. № 4637/2007 год. е постановено ново решение, с което предявеният от касаторите против Н. К. П. от[населено място] иск с пр. осн. чл. 254 във вр. чл. 97,ал.1 ГПК / отм./ е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С жалбата е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация Н. К. П. от[населено място] оспорва основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове, ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ В случая тези изисквания на закона са изпълнени: В представеното с касационната жалба изложение са повдигнати следните въпроси от процесуалноправен характер: 1.относно доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договора за заем, предвид обстоятелството, че този вид договори са реални по своя характер, както и вида на провежданото доказване на този факт; 2.относно процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадения от тази страна отговор по чл. 114 ГПК, който включва изгодни за страната факти и 3.относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл. 221 ГПК / отм./. Касаторът застъпва тезата, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, което обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на това представя решения на ВС и ВКС.Във връзка с последния посочен правен въпрос се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т.д. № 1/2000 год. на ОСГК. Посочените в изложението въпроси са били предмет на разглеждане от въззивният съд и виждането на съда по тях е обусловило изхода на делото: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предаването на заемната сума - тоест сключването на договора за заем се установява от тълкуването на текста вписан в нотариалния акт за учредяване на ипотека като обезпечение на заема и доколкото по делото липсват други относими доказателства в тази насока. Същевременно съдът не е ценил дадени от ответника показания пред прокуратурата относно сключването на процесния договор, които съдържат неизгодни за него факти като е приел, че същите се опровергават от дадените от него отговори пред съда по реда на чл. 114 ГПК, които съдържат изгодни за ответника факти. Приел е също така, че наведените в исковата молба доводи за недължимост на процесната сума поради нищожност на договора за заем на посочените в исковата молба основания не следва се обсъждат, доколкото те са били предмет на друг правен спор като със сила на присъдено нещо е прието ,че договорът е действителен. Същевременно данните по делото сочат, че със сила на пресъдено нещо между страните е решен спор относно недействителност на ипотеката по чл. 167 и чл. 170 ЗЗД. Решението на тези въпроси във въззивното решение се явява в противоречие с представените и подробно описани решения на ВС и ВКС, които нямат задължителен характер, поради което касационното обжалване по първите два въпроса следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а по третия процесуален въпрос - на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.