Определение № 41 от 20.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 663/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. С. М. от гр. С. чрез процесуалния й представител адв. К срещу определение от 14.04.2009г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на Т. С. М. от гр. С. срещу решение № 192/16.03.2009г. по гр. д. № 2470/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Излага доводи, че касаторката не дължи заплащането на 30 лв. по сметка на ВКС, тъй като е освободена от държавна такса, и в касационната жалба и молбата от 07.04.2009г. подробно са изложени касационните основания. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да се даде ход на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Софийски апелативен съд е върнал подадената от Т. С. М. от гр. С. касационна жалба срещу решение № 192 от 16.03.2009г. по гр. д. № 2470/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, като е приел, че нередовностите на касационната жалба не са отстранени – внесени са само 15 лв. държавна такса и не са изложени касационните основания. Обжалваното определение, което има характер на разпореждане по смисъла на чл. 286, ал. 2 ГПК, е неправилно. Неправилно въззивният съд е оставил касационната жалба без движение и е указал на касатора в седмодневен срок да внесе държавна такса 30 лв. по сметка на ВКС и да представи изложение на касационните основания. С разпореждане от 16.09.2005г. на Председателя на Софийски градски съд ищцата Т е освободена от внасяне на държавна такса. Освобождаването от държавна такса се отнася за съдебните производства във всички инстанции до приключване на делото с влязло в сила решение. Настоящият състав на ВКС, ТК, след анализ на касационната жалба и депозираната на 07.04.2009г. молба, констатира, че са изложени касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Действително касаторът не е развил в какво се изразява същественото нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността на обжалвания съдебен акт, но изрично е посочил нарушението на материалния закон, а именно нарушение на принципа на справедливостта и на чл. 52 ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че са изложени и основания за допускане на касационно обжалване – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на Софийски апелативен съд за администриране на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение