Определение № 86 от 17.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. ЕООД-Р. против решение № 228/31.05.2010 г. по в.т.д. № 90/2010 г. на Р. ОС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, признава за установено на основание чл.422 във вр. с чл.410 ГПК по отношение на касатора, че съществува вземане в размер на 6 168 лв. на ЕТ Д.-Р. И. –[населено място], Р. област, представляваща неплатена цена на извършена строителна и транспортна услуга по процесната фактура, ведно със законната лихва и разноски, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 67/11.05.2009 г. по ч.гр.д. № 2116/2009 г. на Р. РС. Ответникът по касационната жалба ЕТ е подал отговор, че същата не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, както и че е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че материалноправния въпрос-Може ли само с фактура да се доказва изпълнение на задължение по договор за изработка?, бил решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Чл.280,ал.1,т.1 ГПК включва задължителната практика на ВКС, съобразно т.2 ТР 1/2009 ОСГТК. Касаторът не посочва такава практика. Приложените две незадължителни решения на ВКС третират въпросът за изпълнението и фактурата при друга фактическа обстановка-наличието на изрично подписан договор за изработка, докато в случая няма подписан такъв, тъй като този вид договор е неформален. Следователно, липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречие в практиката на съдилищата. За останалите представени първоинстанционни решения няма данни, че са влезли в сила. Последното се отнася и за представеното въззивно решение, във връзка с което касаторът поставя въпросът следва ли при доказване на договор за изработка да се прилагат правила за търговска продажба. Отделно от това, позоваването е само относно съставянето на самата фактура. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 и 2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.