Определение № 128 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от М. Б. С. и С. Ц. С. чрез пълномощника им адв. П. частна жалба срещу решение от 10.08.2011г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3493/2010г. в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение за допускане на делба между Ю. Б. К. и Н. М. С.. Според частните жалбоподатели съдебният акт е неправилен като противоречащ на закона и необоснован. Съдът е приел, че с жалбата те упражняват чужди права, а всъщност интересът им от обжалване е обоснован с предявеното от тях възражение за придобиване на имота по давност, което първоинстанционният съд е отхвърлил. Считат, че само по този начин могат да защитят своите права. Ответницата Ю. Б. К. взема становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът Н. М. С. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С решение на Софийски районен съд от 04.12.2009г. по гр.д. № 6093/2005г. е отхвърлен иск на Ю. К. за нищожност на договор за дарение, уважен е иска й за установяване нищожност на направения от нея отказ от наследство, уважен е иск за признаване нищожност на съдебна спогодба за делба от 19.11.1979г.; допусната е съдебна делба между ищцата Ю. К. и ответника Н. М. С. относно дворно място в [населено място], кв. Л., на [улица], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, както и на дворно място в [населено място], вилна зона Бункера, заедно с построената в него вилна сграда. Спрямо настоящите частни жалбоподателя М. и С. С. искът за делба е отхвърлен. Срещу това решение са подадени три въззивни жалби: от ищцата Ю. К., от ответника Н. С. и от ответниците М. и С. С.. В жалбата на последните двама е посочено, че обжалват решението в частта, с която е допусната делба на двата недвижими имота между Ю. К. и Н. С. и е отправено искане за отмяна на решението и отхвърляне иска за делба по отношение на всички ответници. Според жалбоподателите порочността на решението се дължи на това, че съдът е отхвърлил предявеното от тях възражение за придобиване на имотите по давност без да обсъди всички събрани доказателства. С решението си от 10.08.2011г. по гр.д. № 3493/2010г. Софийски градски съд е разгледал първите две въззивни жалби, а жалбата на М. и С. С. е оставил без разглеждане по съображения, че нямат право да инициират съдебно производство досежно уважения иск за делба с оглед нормата на чл. 15, ал.2 ГПК/отм./. Поради това въззивната им жалба е намерена за недопустима. При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изводът на въззивния съд, че за жалбоподателите С. липсва правен интерес от обжалване на решението по допускане на делбата без тяхно участие и съответно, че предявяването на жалбата представлява упражняване на чуждо право, е неправилен. Предвид поддържаното от С. възражение за придобиване на двата имота по давност, което не е било уважено от първоинстанционния съд, то подадената от тях въззивна жалба срещу допускането на делбата, макар и между други страни, е израз на защита точно на това възражение. Като претендиращи да са изключителни собственици на имотите по давност те имат правен интерес да не бъде допускана делба и именно поради това разполагат с надлежна процесуална легитимация да обжалват отхвърлянето на възражението им за давност, намерило израз чрез допускане делбата между други съделители. Следователно с жалбата те са упражнили свои, а не чужди процесуални права. При горните изводи обжалваното определение следва да бъде отменено. Тъй като съдът не е разгледал въззивна жалба, която е допустима, то делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне и по подадената от М. и С. С. въззивна жалба, независимо че по другите две жалби вече е постановено решение. К. жалби, подадени от Ю. К. и Н. С., подлежат на разглеждане след приключване на въззивното производство и спрямо настоящите частни жалбоподатели. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.