Определение № 325 от 08.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 287/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр.ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. “К”, гр. Г. срещу разпореждане от 06.11.2007г., постановено по т.д. № 898/06г. от Пловдивския апелативен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановено въззивно решение. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като съобщението за изготвяне на решението не е изпратено на адреса му на управление, а депозираната касационна жалба е подадена в законовия едномесечен срок, изтичащ на 01.11.2007г. Ответникът “Х” А., гр. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане Пловдивският апелативен съд е приел, че съобщението за изготвяне на съдебното решение е получено от пълномощника на частния жалбоподател на 01.10.2007г. и срокът за касационно обжалване изтича на 31.10.2007г., поради което подадената на 01.11.2007г. касационна жалба е просрочена. Разпореждането е правилно. Съобщението за изготвяне на съдебното решение е връчено на 01.10.2007г. на пълномощника на частния жалбоподател, посочен и като съдебен адресат, при спазване на изискванията на чл.42, ал.1 ГПК /отм./. Срокът за касационно обжалване по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ е 30-дневен, поради което изтича на 31.10.2007г. и следователно депозираната на 01.11.2007г. касационна жалба е просрочена. Неоснователно е оплакването в частната жалба за нередовно връчване на съобщението. Адв. Петрунова, получила призовката, е и съдебен адресат на страната. При посочен съдебен адрес за съда не съществува задължението да уведомява или да връчва съдебните книжа лично на страната по делото на адреса й по местоживеене, респ. на адреса на управление. Разпоредбата на чл.42, ал.1 ГПК /отм./, когато връчването е редовно, изключва приложението на нормата на чл.51, ал.4 ГПК /отм./. На следващо място, за касационното обжалване е приложим срокът по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, а не този по чл.283 ГПК. Срокът е започвал да тече и е изтекъл при действието на ГПК от 1952г., поради което влезлият в сила ГПК на 01.03.2008г. не преурежда правилата относно сроковете. По тези съображения частната жалба е неоснователна, а разпореждането за връщане на касационната жалба следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд