Определение № 267 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 695/2011 г.

Предявен е иск от [фирма] срещу [фирма]- [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3 ЗМТА за отмяна на решение от 370/2010 на АС при БТПП по ВАД № 370/10, с което ищецът по настоящето дело е осъден да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 40 135,52 лева договорна неустойка за забава изпълнение на парично задължение до предявяване на иска и 0.5 на сто –договорна неустойка за последващия период от тази дата до окончателното плащане на сумата от 10 960 лева. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че така постановеното решение противоречи на обществения ред, доколкото уговорената и присъдена неустойка е прекомерна по размер и без краен срок, поради което и самата уговорка е противна на добрите нрави. Ответникът – оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. С молба вх. № 10101/14.11.2011 г. от страна на управителя на ищцовото дружество [фирма]-гр.С. Л. Л. е заявен отказ от така предявения иск. Съдът намира, че съгласно чл.233 от ГПК производството по делото следва да се прекрати. Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в размер на 4 509,76 лева-заплатено адвокатско възнаграждение от ответното дружество за защита по настоящото дело на основание чл.78 ал.4 от ГПК, с оглед изричното искане в отговора на ИМ и доказаността на същите. Водим от изложеното, съдът