Определение № 67 от 17.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 302/2010 г.

С разпореждане от 26. 04. 2010 г., постановено по н.о.х.д. № 870/2010 г. на Районен съд – гр. П., производството е прекратено и изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК. В съдебния акт е посочено, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като обвиняемият, деветнадесет от двадесет и двама свидетели и всички седем вещи лица са с местожителство в района на Софийски районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че е налице основанието по чл. 43, т. 1 НПК за смяна подсъдността на делото, което следва да се образува и разгледа от друг, равен по степен съд, какъвто е Софийски районен съд. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Н.о.х.д. № 2765/10 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по повдигнато обвинение срещу К. И. Б. за извършено престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 НК, прекратено с разпореждане от 19. 04. 2010 г. и изпратено по компетентност на основание чл. 36, ал. 2 НПК на Районен съд – гр. П.. Искането за промяна на местната подсъдност е ОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото, свързани с призоваването им. Призоваването на обвиняемият, деветнадесетте свидетели и седемте вещи лица в конкретния случай би затруднило и оскъпило необосновано процеса и налага промяна подсъдността на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение