Определение № 9761 от 16.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица срещу решение № 428 от 07.02.2024 г., постановено по административно дело № 85/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена по жалба на С. С. С. заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-002 от 23.01.2024 г. на и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане„ – гр. Стражица, с която спешно по административен ред е настанено детето С. С. С. в приемно семейство без съгласие на родителите за срок да произнасяне на районния съд с решение по чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образуваното касационно дело е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С молба на С. С. С., ответник по касация, е представен заверен препис от решение по смисъла на чл. 28, ал. 4 от ЗЗдет. № 66 от 21.03.2024 г., постановено по гр. дело № 149/2024 г. по описа на Районен съд - Павликени, влязло в сила на 15.04.2024 г. Молителят претендира прекратяване на производството по настоящото административно дело и присъждане на сторените в производството разноски. Касаторът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, счита, че не е налице основание за прекратяване на административното дело, поради което иска молбата за това да бъде оставена без уважение, както и да не се уважава възведената с нея претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Особеният представител на малолетната касационна ответница С. С. С. изразява съгласие производството по настоящото дело да бъде прекратено. Съгласно чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред. С оглед на отпадането на предмета на делото пред първоинстанционния съд, следва неговото решение да се обезсили, каквато възможност се извлича по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 6 от АПК. При този изход на спора не следва произнасяне по искането за присъждане на деловодни разноски, тъй като такова не се предвижда в приложимата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., на специалното основание в която настоящото съдебно-административно производство се прекратява, въвежда правило извън хипотезите в чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 143 от АПК. Налице е основание за прекратяване извън волята на страните и извън причинно-следствена връзка на изхода на делото с тяхното поведение, което означава, че не може да се възложат разноските на някоя от страните. Поради това направените разноски следва да останат за страните така, както са направени. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение