Решение № 1916 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 450 от 07.04.2022г., постановено по адм. д. 1779/21г. Административен съд - Варна, ХХХІІІ-ти състав, е отхвърлил жалбата на И. Тончев, [ЕГН], със съдебен адрес гр.Варна, [улица][адрес], срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П 03000321075123 004 001/13.05.2021г. издаден от орган по приходите пи ТД на НАП гр.Варна, в частта в която е отказано възстановяване на 7 691лв. платени за погасяване на задължения по ревизионен акт 31401581/04.08.2014г. и на 875,75лв. платени разноски за съдебни дела. С решението е прекратено производството по жалбата в частта й против постановеното разпореждане в решение 136 от 21.07.2021г. на директора на Д ОДОП -Варна по възлагане на проверка за прихващане на сумата от 338лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 758,34лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Тончев, [ЕГН], гр.Варна, [улица] , чрез пълномощника му адв. В. Цветков. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр.Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за прихващане или възстановяване. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт И. Недялкова-Петрова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на И. Тончев, [ЕГН], със съдебен адрес гр.Варна, [улица][адрес], срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П 03000321075123 004 001/13.05.2021г. издаден от орган по приходите пи ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение 136 от 21.07.2021г. на директора на Д ОДОП -Варна, в частта в която е отказано възстановяване на 7 691лв. платени за погасяване на задължения по ревизионен акт 31401581/04.08.2014г. и на 875,75лв. платени разноски за съдебни дела. С решението е прекратено производството по жалбата в частта й против постановеното разпореждане в решение 136 от 21.07.2021г. на директора на Д ОДОП -Варна по възлагане на проверка за прихващане на сумата от 338лв. Решаващият съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ - издаденият ревизионен акт за определяне на задължения на И. Тончев по ЗДДФЛ , проведеното по същия административно и съдебно оспорване, в това число решението на Върховния административен съд 1200 от 31.01.2017г. по адм.д. 12508/2015г., с което актът е бил отменен за задълженията за 2008г. и потвърден за тези за 2007г.; образуваното наказателно производство срещу И. Тончев, приключило с решение на Върховния касационен съд 58 от 29.10.2019г. по н.д. 104/2019г. , извършените плащания на суми за погасяване на задължения по ревизионния акт, съответно отписаните такива поради изтекла погасителна давност, констатациите на органа по приходите, поради които е отказано възстановяване на сумите по пера, проведеното административно оспорване, с което АПВ е потвърден. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният АПВ е издаден и при спазване на материалния закон. По отношение на претендираната за възстановяване сума от 7 691лв. са изложени мотиви, че същата съставлява заплатено задължение по ЗДДФЛ за 2007г., установено с влязъл в сила ревизионен акт. Наличието на оправдателна присъда за същия данъчен период е прието като неотносимо обстоятелството, доколкото задължението е установено с ревизионен акт, потвърден с решение на Върховния административен съд, което е влязло в сила и за което не е поискана отмяна по реда на чл.239 и сл. АПК на основание влязлата в сила оправдателна присъда. Посочено е, че плащането на въпросната сума съставлява частично погасяване на изискуемо и ликвидно публично държавно вземане, което към датата на подаване на молбата за възстановяване не е отпаднало правно основание, респективно не е налице хипотезата на погасяване на недължимо платени публични задължения. Допълнено е, че по силата на ч.297 ГПК във вр. с чл.144 АПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съдилищата, учрежденията и общините и неговата сила на присъдено нещо следва да бъде зачетена. По отношение на сумата от 875лв., съставляващи заплатени разноски по издаден изпълнителен лист 79/08.02.2017г. на Административен съд Бургас по адм.д. 188/20915г. е прието, че същата е дължимо заплатена, тъй като не е оспорено разпореждането за издаване на изпълнителния лист, плащането има валидно правно основание и не подлижи на връщане от приходната администрация. За сумата от 338лв. , за която с решението на директора на Д ОДОП -Варна е прието извършване на повторна проверка е прието, че жалбата е процесуално недопустима съгласно чл129,ал.7 във вр. с чл156,ал.1 ДОПК и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази му част. Направен е краен извод за законосъобразност на акта за прихващане и възстановяване и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не изложил свои мотиви, а по същество е възпроизвел тези на органа по приходите, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, че неправилно е приложен материалния закон, като не е съобразена влязлата в сила оправдателна присъда, която се явява преюдициална за задълженията установени с ревизионен акт. По наведените доводи и оплаквания на касатора настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени от първоинстанционния съд. Независимо от изложеното в жалбата, спорът между страните е правен и се свежда до тълкуване и прилагане на материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд относно сумата от 7 691лв. съставляваща заплатено задължение по ЗДДФЛ за 2007г., установено с влязъл в сила ревизионен акт. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за неправилно приложение на закона, свързано със зачитането на влязлата в сила оправдателна присъда чл.300 ГПК във връзка с §2 ДР ДОПК и чл.144 АПК. Както бе вече посочено, по делото няма спор относно образуваното административно производство по определяне на задължения по ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г., приключило с издаването на процесния ревизионен акт 031401581/04.08.2014 година на органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с ревизионен акт за поправка на РА П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 година, потвърден с решение 315/13.11.2014 година на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който РА на И. Тончев са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 година 8424,60 лева главница и 5910,62 лева лихва и за данъчен период 2008 година 1748,54 лева главница и 963,04 лева лихва. С решение 1334 от 09.09.2015г. на Административен съд Бургас по адм. дело 188/2015г. ревизионния акт е потвърден изцяло. С решение 1200 от 31.01.2017г., постановено по адм.д. 12508/2015г. Върховният административен съд, осмо отделение, е отменил решение 1334 от 09.09.2015г. на Административен съд Бургас по адм. дело 188/2015г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на И. Тончев срещу ревизионен акт 031401581/04.08.2014 година на органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с ревизионен акт за поправка на РА П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 година, потвърден с решение 315/13.11.2014 година на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 година и за присъдените разноски в размер над 875,75 лв. и вместо това е постановил друго такова, с което е отменил ревизионен акт 031401581/04.08.2014 година на органи по приходите при ТД на НАП Варна, поправен с ревизионен акт за поправка на РА П-0300014043258-ОРП-01/24.10.2014 година, потвърден с решение 315/13.11.2014 година на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно определени на И. Тончев задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2008 година. Със същото решение ВАС е оставил в сила решението на Административен съд Бургас в останалата му част, т.е. относно установените задължения за 2007г. в размер на 8424,60 лева главница и 5910,62 лева лихва. Съгласно чл.297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. По делото няма и спор, че с решение 58 от 29.10.2019г., постановено по н.д. 104/2019г. Върховният касационен съд, трето нак.отделение, е оставил в сила въззивна присъда 18 от 17.12.2018г., постановено по н.о.х.д. 370/2018г. на Варненския апелативен съд, с която е отменена присъда 56 от 04.07.2018г. на Окръжен съд Варна, постановено по н.о.х.д. _ 720/2017г. , с която И. Тончев е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.255,ал.1,т.2 НК, изразяващо се в това, че на 02.04.2008г. избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери 8 393,04лв., като подал годишна данъчна декларация по чл.50,ал.1 ЗДДФЛ в която потвърдил неистина относно размера на облагаемия доход и е постановена друга такава, с която подсъдимият е признат за невиновен в извършването на инкриминираното му престъпление. Съгласно чл. 300 ГПК Чл. 300. влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съотношението между административното и наказателното производство е предмет на тълкувателно решение 1 от 07.05.2009г. по т.д. 1/2009г. на ОСНК на ВКС. По т.1 от същото е прието,че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 г.) и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. От данните по делото се установява, че по отношение на жалбоподателя е налице влязъл в сила ревизионен акт, с който са му определени задължения по ЗДДФЛ за 2007г. в посочените по-горе размер на главница и лихви. Същевременно по отношение на него е налице и влязла в сила оправдателна присъда, с която е прието, че за него данъчен период той няма същите данъчни задължения. В случая съществува действително колизия между влязло в сила решение на ВАС и оправдателна присъда на наказателните съдилища. Тази колизия не е преодоляна по предвидения за това процесуален ред на отмяната по чл.237 и сл.АПК. По тази причина решението на ВАС се ползва с обвързваща сила по чл.297 ГПК и правилно е било зачетено както от органа по приходите, така и от първоинстанционния съд. Направените оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно неназначаване на съдебно-счетоводна експертиза, са неоснователни. По делото няма спор относно това какви суми са били заплатени от задълженото лице и какви суми се претендират за възстановяване, а въпросите за дължимостта или недължимостта на същите, съответно за това как са били отнесени, са правни и на тях отговор следва да даде съдът, а не вещото лице. Направените оплаквания по отношение изводите на първоинстанционния съд за сумата от 875лв. също са неоснователни. В допълнение на изложеното от решаващи съд, следва да бъде посочено, че заплатените разноски по адм.дело по оспорване на ревизионен акт не съставляват публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2, т.1 9 ДОПК, поради което не подлежат на възстановяване по реда на чл.128 и сл. ДОПК. Решението на Административен съд Варна е правилно и в прекратителната му част за сумата от 338лв. В тази част АПВ е отменен с решението на директора на Д ОДОП Варна, поради което жалбата се явява процесуално недопустима чл.129,ал.7 във вр. с чл.156,ал.1 ДОПК. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване и е отхвърлил жалбата на И. Тончев като неоснователна, Административен съд Варна е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП София, в състава на която като юридическо лице влиза ответната по касация дирекция, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 156,68лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.