Определение № 2679 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2023 г.

Производството е образувано по жалба на Рибарско сдружение „Нилет“, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Юндола“ № 1, представлявано от А. Бояджиев, подадена чрез пълномощника адвокат Е. Костова-Петкова, и по протест на прокурор в отдел „НЗ“ при ВАП, срещу заповед № РД-1115/22.11.2022г. на министъра на околната среда и водите. С жалбата на Рибарско сдружение „Нилет“ е направено особено искане по реда на чл.190 от АПК за спиране изпълнението на заповедта. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: Предмет на оспорване е заповед № РД-1115/22.11.2022г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.42, ал.6 във връзка с ал.5 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/ предвид извършени по-точни замервания е:1/Актуализирана площта на защитена територия- защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, обявена със заповед № 407 от 09.02.1966г. на Комитета по горите и горската промишленост, от 3440 дка на 4048,415 дка; 2.В границата на защитена местност „Клептуза“, определена със заповед по т.1 попадат поземлени имоти с идентификатори, както следва: 10450.204.2, 10450.204.3, 10450.204.6, 10450.204.8, 10450.503.1451, 10450.503.1453, 10450.503.1484, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Велинград, община Велинград, област Пазарджик, с обща площ 4048,415 дка, одобрена със Заповед № РД-18-1214 от 6.06.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Компетентният орган е преценил, че не е необходимо да спазване на процедурите по чл.42, ал. 1 от ЗЗТ позовавайки се на хипотезата на чл.42, ал.6 от ЗЗТ, тъй като корекцията произтича от по-точни замервания и не е свързана с промяна на определените граници на защитената територия. По силата на специалната разпоредба на чл. 66а от ЗЗТ „Издадените по реда на този раздел общи или индивидуални административни актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Видно от жалбата и протеста, същите неправилно са адресирани и постъпили във Върховния административен съд. С жалбата и протеста не се оспорва акт на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореният акт е за актуализирана площта на защитена територия- защитена местност „Клептуза“ в землището на Велинград, и по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление и с него не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България (решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г.). Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Пазарджик, в чийто район се намира седалището на жалбоподателя. Този съд следва да прецени какъв е характера на обжалвания акт, както и да се произнесе по направеното особено искане за спиране изпълнението на заповедта. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,