Определение № 392 от 08.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 384/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р процесуален представител на В. Х. Н. от град П., срещу разпореждане №603/08.5.2009 г. по гр.д. №678/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к. В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като противоречи на приложените по делото доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275 ГПК. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Срокът за подаване на касационна жалба от страна на ищеца В. Н. е изтекъл на 30.4.2009 г., тъй като съобщението за въззивното решение е получено от процесуалния представител на касационния жалбоподател на 31.3.2009 г. Този извод се налага от разпоредбата на чл.60, ал.3, предложение второ ГПК, съгласно която “Срокът, който се брои в месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последния месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден”. Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като обжалваното разпореждане бъде потвърдено. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,