Решение № 8051 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2015 г.

Решение № 8051 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисия за допускане на кандидати за заемане на академична длъжност "професор" в Медицински университет - П., назначена със заповед № Р-555/7.04.2015 г. на ректора на Медицински университет - П., чрез пълномощник, против решение № 1343/30.06.2015 г. по адм. д. № 1024/2015 г. на Административен съд - П., с което съдът е прогласил нищожността на решение по пункт III на протокол от 9.04.2015 г. за недопускане до участие в обявен конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Дерматология и венерология" на доц. д-р Г. Ч.. Касаторът релевира доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като решението на Комисията не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, а е част от процедурата по провеждане на конкурса. Алтернативно, счита решението за неправилно на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноските по делото. О. Г. К. Ч., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на съдебните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба Г. Ч. срещу решение по пункт III на протокол от 9.04.2015 г. на Комисия, назначена със заповед № Р-555/7.04.2015 г. на ректора на МУ-П., с което кандидатът в обявен конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Дерматология и венерология" Г. Ч. не е допуснат до участие. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като с него пряко се засягат права и законни интереси на участник в конкурса; този акт не е изрично изключен в закона от съдебен контрол, а адресатът му не е във възможност да потърси съдебна защита срещу крайния акт в проведения конкурс, тъй като той не е участвал в него. По съществото на спора Административният съд - П. е заключил, че оспореното решение на Комисията е нищожна, тъй като назначената от ректора на висшето учебно заведение комисия е иззела компетентността на научното жури по чл. 29а и чл. 29б от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б.. Решението е правилно. Съдът правилно се е произнесъл по същество срещу административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Касационната инстанция е изоставила съдебната практика относно недопустимост на оспорването на тези актове. Законът не е посочил подлежи ли на самостоятелно обжалване решението на комисията, с което даден кандидат е отстранен от участие, така, както изрично е сторил това в други закони, регламентиращи възникване на правоотношение чрез конкурс. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗРАСРБ предвижда, че всички актове на органите на висшето училище във връзка със заемането на академичните длъжности могат да се обжалват пред съда. Предвидената в ППЗРАСРБ Комисия не е орган на висшето училище по смисъла на чл. 23, чл. 24, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 26в, ал. 3, чл. 26г, ал. 2, чл. 26д, ал. 2 ЗРАСРБ, а нарочно създаден такъв с определена компетентност единствено в процедурата по конкурс за заемане на академична длъжност. Но законодателят не е постановил изрично, че решенията на комисията не подлежат на съдебен контрол. Административен акт, който засяга права и законни интереси на адресата, е изключен от съдебен контрол само тогава, когато законодателят изрично е посочил това в закон. Недопуснатият до участие в конкурс кандидат не може да оспори ефективно решението на органа по чл. 27а, ал. 2 ЗРАСРБ за избор, защото въобще не е участвал в конкурса. То няма да му бъде и съобщено, за да може да упражни правото си на защита. Поради това и съдът правилно е приел оспорването за допустимо. По същество изводите на Административен съд - П. са съответни на закона. Разпоредбите на чл. 29 - чл. 29в ЗРАСРБ регламентират условията и реда за заемане на академичната длъжност "професор". Разпоредбите на чл. 29а и чл. 29б ЗРАСРБ определят състава и компетентността на научното жури, което е в състав от седем членове. Нормата на чл. 29в ЗРАСРБ препраща за неуредените въпроси към Р. Т. "Условия и ред за заемане на академична длъжност "доцент". И в раздел Трети, и в Раздел четвърти на Г. Т. от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. не е предвидено създаването на комисия по допускане на кандидатите за участие в обявен конкурс за заемане на академична длъжност. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, само в чл. 21 от специалния закон е предвидена процедура по допускане на кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Чл. 21 ЗРАСРБ се намира в Р. В. "Условия и ред за заемане на академична длъжност "асистент" и "главен асистент", а разпоредбите в Р. Ч. не препращат към Р. В.. Разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и чл. 61, ал. 4 ППЗРАСРБ делегират правомощие на съответното висше учебно заведение в свой правилник да предвиди и други условия, показатели и изисквания за заемане на академичната длъжност "професор". Но не предвижда нормативна възможност за различна от установената със закона процедура. А съгласно чл. 62, ал. 1 ППЗРАСРБ заемането на академичната длъжност "професор" се осъществява въз основа на конкурс и избор, проведени при условията и по реда на Г. Т., Р. Ч. от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б.. В конкретния казус преценката за допустимост на кандидатите е извършена от Комисията, назначена със заповед № Р-555/7.04.2015 г. на ректора на МУ-П.. С оглед изложените съображения правилен е изводът на съда, че като е извършила преценка на условията по чл. 29, ал. 1 ЗРАСРБ, комисията, назначена със заповед № Р-555/7.04.2015 г. на ректора на МУ-П., се е произнесла, изземвайки чужда компетентност - на научното жури. Съгласно чл. 29а ЗРАСРБ конкурсът се провежда от научно жури. Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор" според изпълнението на условията по чл. 29 от същия закон. При равни условия научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на допълнителни показатели, които са приложими за съответната област - чл. 29б, ал. 2 ЗРАСРБ. Дори органът на висшето училище да създаде такава комисия за допускане на кандидатите като орган в помощ на научното жури, тя следва да се ограничи само до формален преглед на изискванията за допустимост на кандидатите, но не и да извършва анализ за изпълнение на условията по чл. 29 ЗРАСРБ. Специалният закон не предвижда създаване на орган, различен от научното жури, който да извършва преценка на показателите по чл. 29 и чл. 29б от закона. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт страда от най-тежкия порок - липса на компетентност, и е прогласил нищожността на заповедта, Административният съд - П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, Медицинският университет - П. следва да бъде осъден да заплати на касационния ответник разноски в размер на 650 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.