Определение № 357 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г.
ВКСI гражданско отделение02.11.2012reporting judge Йорданов
Ruling
ВРЪЩА касационната жалба на М. И. Г. и Ю. М. М. с вх. № А 897 /27.07.2012 г. срещу въззивно решение от 22.06.2012 г. по гр.д. № 111 /2012 г. на Окръжен съд - Монтана, г.о. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Grounds
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. и Ю. М. М. с вх. № А897 /27.07.2012 г. (на ОС Монтана) срещу въззивно решение от 22.06.2012 г. по гр.д. № 111 /2012 г. на Окръжен съд - Монтана, г.о., с което е отменено решение от 27.12.2011 г. по гр.д. № 525 /2011 г. на Районен съд – Берковица и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу К. С. Г. иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР за установяване правото им на собственост върху 23 кв.м., погрешно отразени в кадастралната карта на [населено място], общ. Б., одобрена през 2008 г., като част от имот с посочен идентификатор и жалбоподателите са осъдени за разноски. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна К. С. Г. оспорва допустимостта на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима: Искът по чл.53,ал.2 ЗКИР е за защита на имуществени права и е оценяем положителен установителен иск за собственост към минал момент - този на одобряване на кадастралната карта. Цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот и доколкото искът за собственост е за реална част от недвижим имот, то цената му се определя върху данъчната оценка на тази реална част от площта от имота, за която се търси защита. В случая данъчната оценка.за целия УПИ (л.35 от делото на РСБ) с площ 688 кв.м. е 2 430 лева, съответно цената на иска за спорните 23 кв.м. е 81.24 лева. И двете суми са по-ниски от 5 000 лева. При такава цена на иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба. Воден от изложеното настоящият състав