Определение № 358 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 167/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Г. Д., В. И. Д. и Й. И. Д. срещу определение № 21/05.02.2010 г., по гр.д. № 1326/2009 г., по описа на ВКС, I гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба с вх. № 1371/23.06.2009 г. против въззивното решение на СОС № 311/19.05.2009 г., по гр.д. № 1207/2006 г. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, по изложените в нея съображения. Ответниците по частната жалба – П. и Г. С., чрез пълномощника си адв. Д, молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, по изложените в писмения отговор съображения. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, тричленният състав на ВКС, I-во гражданско отделение, е приел, че касационната жалба е недопустима, с оглед нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК – тъй като обжалваемият интерес по делото е под 1 000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че тричленния състав на ВКС, I-во гражданско отделение, правилно и законосъобразно е приел с обжалваното определение, че подадената от частните жалбоподатели касационна жалба е недопустима, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, изключваща възможността за касационен контрол по дела, по които обжалваемият интерес е до 1 000 лева. Установява се от доказателствата по делото, че предмет на същото е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), т.е. предявеният иск е оценяем, като цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК - в размер на данъчната оценка. От ангажираните пред първата инстанция доказателствата по делото се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на установителния иск за собственост, е 52.50 лева, като частните жалбоподатели, включително и с частната си жалба, не са представили никакви доказателства за това, че обжалваемият интерес по делото е над 1 000 лева, което да обоснове допустимостта на касационното обжалване. С оглед на изложеното обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение