Определение № 252 от 28.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. Подадена е молба от адв. Л. К., процесуален представител на Е. К. К. с адрес в [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 699 от 20 юни 2017 г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че при постановяване на определението си касационният състав е пропуснал да се произнесе по отправеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че ответницата в касационното производство е малолетно лице, не притежава доходи, поради което адвокатската услуга е предоставена по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Искането на процесуалния представител на ответницата в касационното производство Е. К. К. е постъпило в срока по чл. 248 ГПК и е основателно. С определение № 699 от 20 юни 2017 г. по гр.д. № 4633/2016 г., съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 1046 от 20 май 2016 г., постановено по гр.д. № 3068 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2015 г., с което е отменено решение № 4088 от 10 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 12401 по описа на Софийския градски съд и вместо него касаторката В. В. П. от [населено място] е осъдена да заплати на малолетната си дъщеря Е. К. К., действаща чрез своя баща и законен представител К. А. К., сумата от 89597 лева – получена без основание, представляваща сбор от главница, мораторна лихва и законна лихва за периода от 8 февруари 2008 г. до 5 януари 2012 г. К. съд приема, че в определението, чието допълване се иска, липсва произнасяне по заявеното с отговора на касационната жалба искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определените в тази разпоредба лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, съответният адвокат има право на възнаграждение, което се определя от съда по реда на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В конкретния случай, с определението, предмет на искането за допълване, като не е допуснал касационно обжалване, съдът е постановил благоприятен за ответницата в касационното производство резултат. Ето защо и съгласно чл. 78 ГПК в нейна полза следва да се присъдят разноски, а с оглед разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, същите следва да бъдат определени и присъдени в полза на процесуалния представител на страната. Предвид изложеното и на основание чл. 7 и чл. 9 от наредбата, на процесуалния представител на молителя Л. К. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 2413,43 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,