Определение № 65 от 16.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 64/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Л. В. от София против определение от 22.02.2008 г. по в.гр.д. № 2187/2007 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането за събиране на доказателства по възражението за прихващане. С обжалваното определение е прието, че след като с протоколно определение от 31.10.2006 г. по гр.д. № 19926/2006 г. на СРС не са приети за съвместно разглеждане предявените от ответника с молбата му от 31.10.2006 г. възражения за прихващане, тъй като насрещните вземания не са уточнени по основание и размер, а и досега такова уточнение не е направено, то вече не може да се иска от въззивната инстанция събиране на доказателства по неприетото от първоинстанционния съд възражение за прихващане. Освен това, с предходно определение в з.з. на 12.07.2007 г. СГС, след СРС, отново е оставил без уважение искането за допускане на възражение за прихващане, но това определение не е предмет на процесната частна жалба. Затова, в случая не се касае за частна касационна жалба по реда на чл.274,ал.3 ГПК, а за частна жалба по смисъла на чл.274,ал.2 ГПК. Обаче, обжалваното определение не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не е от категорията на посочените в чл.274,ал.1 ГПК. Преценката на съда, дали доказателствата са допустими, относими и необходими, не подлежи на самостоятелен контрол, а се проверява при обжалване на решението по същество. По изложените съображения, частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.