Определение № 471 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1723/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 159 от 21.07.2010 година по гр.д. № 282/2010 година на В. апелативен съд е отхвърлено предявено от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] искане за отнемане в полза на държавата от В. Б. С. на недвижимо и движимо имущество, състоящо се от пет гаража в[населено място], два леки автомобила, товарен автомобил и мотоциклет, както и искането за отнемане в полза на държавата от В. В. С. на недвижим имот в[населено място], дарен и от нейния баща В. Б. С.. За да отхвърли искането на Комисията, въззивният съд е приел, че придобитото от В. Б. С. имущество не е на значителна стойност; че към момента на извършване на дарението в полза на В. В. С., последната е била малолетна и не е могла да има възприятие относно начина на придобиване на имуществото; надарената не е знаела както за осъждането на В. С. по чл. 339 НК, така и за произхода на средствата, с които е придобит прехвърления и имот. Касационна жалба против решението на В. апелативен съд е постъпила от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона и уеднаквяване на съдебната практика по въпроса изключени ли са малолетните деца от презумпцията за знание по чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД. Ответниците по касационната жалба В. Б. С. и В. В. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос по приложението на чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което