Определение № 369 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 46078/21.06.2010 година на К. Т. Г. от[населено място] чрез адв. Ем. Г. -САК срещу Решение 2111 от 01.05.2010 година по гр. възз.д. Nо 2300 / 2006 година на Софийски градски съд. С посоченото решение, Софисйкият градски съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ частично е отменил Решение от 13.01.2006 година по гр.д. Nо 2536/2005 година на Софийския районен съд и е постановил ново решение, с което е приел за установено, по предявения иск на Д. Т. Г.- Р. срещу К. Т. Г., че първата, на основание саморъчно завещание е носител на правата по предварителен договор от 08.10.1998 година за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на апартамент в[населено място], а е оставил в сила решението на първата инстанция в останалата част досежно уважените искове за собственост на 43/360 идеални части на 3 магазина в[населено място] ,партерния етаж от сграда на ул. „В.” и ул.”Д.”, заедно с принадлежащите зимнични помещения. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с довод, че с въззивното решение, в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 7/27.12.1965 г и на Решение Nо 378 / 1988 година по гр.д. Nо 268/88 г. ВС- I отд., въззивният съд не е обсъдил и е игнорирал напълно въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция. Поддържа се довод, че по процесуално-правния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса и последиците от признаване на факти, неизгодни за страната, във връзка с доказателственото им значение в процеса е разрешен в противоречие с „единната константна практика”- ППВС 1-84, ППВС 7-65, Решение Nо 1144 от 26.11.2008 година по гр.д. Nо 4899/2008 година ВКС- V отд./ неотносимо- касае намаляване на запазена част /, Решение Nо 631 от 7/ 11. 2005 година по гр.д. Nо 268/2005 год. на ВКС- I отд./ неотносимо – касае възстановяване на запазена част/, Решение Nо 413 от 15.06.2004 год. по гр.д. Nо 5/2004 год. на ВКС-I отд. / неотносимо – чл. 31 ЗН- кака се формира наследствената маса / Решение Nо 199/ 1997 год. на ВКС-I отд.,/ неотносимо – чл. 28, 29 ЗН/ Определение Nо 477/ 24.06.2009 год. по гр.д. Nо 188/2009 г. на ВКС-II отд. Поддържа се довод, че по процесуално правния въпрос за определяне от съда предмета на доказване в производството, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана[населено място] Nо 260/ 12.03.2007 година по гр.д. Nо 3055/2005 годна на ВКС-V отд.. В срока по чл.287 ГПК е подаден обстоен писмен отговор от ответника по касация Д. Г.- Р. чрез адв.в.К.- САК, с който отговор се поддържа, че не са налице нито основания за допустимост на касационното обжалване по съображения, че оплакването за несъобразяване въззивното решение с възраженията за пороци на пъровинстанционното решение ,не може да бъде основания за допустимост, а дори и да би било основание то цитираната задължителна съдебна практика ППВС 7-65 е неотносима към правомощията на въззивната инстанция при редакцията на закона след 1997 година. Поддържа се довод за неотносимост на съдебната практика, представена от касатора касаеща възстановяване на запазена част от наследството, поради обстоятелството, че такъв иск не е разгледан по делото, както и досежно лисата на конкретно формирана правна теза за допустимост на касационното обжалване в рамките на основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по останалите поставени процесуално-правни въпроси. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на апартамент от 36 384 лв. поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК. Не е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като поставените въпроси за необсъждане на доказателствата по делото и евентуалното незачитане на формалната доказателствена сила или неправилното зачитане на определено доказателствено средство, касаят процесуални нарушения по преценката на доказателствата по делото и не могат да бъдат ценени и като основание за допустимост на касационното обжалване. Посочената задължителната съдебна практика – ПП ВС 7-1965 касае обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на второинстанционното производство, но в правомощията на втората инстанция като конктролно- отменителна т.в. в правомощията на втората инстанция, дадени с разпоредите на ГПК до изменението с ДВ. бр.124 от 1997 година. Не може да се приеме, че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с развитата теза по Решение Nо 378 / 1988 година по гр.д. Nо 268/88 г. ВС- I отд., тъй като „ игнориране на въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция” са изводи на съда по преценка на релевирани доводи, касаещи порочността на съдебния акт поради необсъждане на доводи и доказателства по делото, а не по приложението на конкретен правен институт. Поставеният процесуално- правен въпрос за разпределение на доказателствената тежест в процеса и последиците от признаване на факти, неизгодни за страната, във връзка с доказателственото им значение в процеса също не може да се приеме, че е разрешен с обжалваното решение в противоречие с „единната константна практика” т.е., че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните ПП ВС 1-84, за обобщаване практиката по дела за размера на запазената част на преживелия съпруг,когато наследява с наследници без запазена част и ПП ВС 7-65 за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на второинстанционното производство, но в правомощията на втората инстанция като конктролно- отменителна т.в. в правомощията на втората инстанция, дадени с разпоредите на ГПК до изменението с ДВ. бр.124 от 1997 година, не третират поставения въпрос и в този смисъл са неотносими. Не е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като Решение Nо 1144 от 26.11.2008 година по гр.д. Nо 4899/2008 година ВКС- V отд. касае хипотези на намаляване на запазена част и е неотносмо по поставения въпрос, Решение Nо 631 от 7/ 11. 2005 година по гр.д. Nо 268/2005 год. на ВКС- I отд. също касае хипотеза на възстановяване на запазена част и също се явява неотносмо по въпроса, Решение Nо 413 от 15.06.2004 год. по гр.д. Nо 5/2004 год. на ВКС-I отд. касае въпросите по приложение на чл. 31 ЗН за формиране на наследствената маса и като такова не засяга поставения процесуално-правен въпрос, а Решение Nо 199/ 1997 год. на ВКС-I отд., касае приложението на материално-правните норми на чл. 28 и 29 ЗН. Определенията на ВКС по чл. 288 ГПК, от която категория е Определение Nо 477/ 24.06.2009 год. по гр.д. Nо 188/2009 г. на ВКС-II отд., поради характера си на определение по допустимост, което не проверява даденото разрешение на втората инстанция на спора по същество, не е източник на съдебна практика от категорията на съдебните решение по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия