Определение № 500 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Общинска избирателна комисия – Никола Козлево с адрес за кореспонденция в [населено място], [адрес], против Определение № 516 от 23.08.2023 г. по адм. дело № 195 по описа на Административния съд – Шумен за 2023 г., с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател, обективирано в молба, рег. № ДА-01-1889/11.08.2023 г. по описа на този съд за изменение на Определение № 483/01.08.2023 г. по същото административно дело в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, доколкото, в случая, не е налице прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения пред първата инстанция административен акт. Навежда доводи, че субсидиарно приложение по конкретния казус не може да намери и нормата на чл. 78, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска отмяната на атакуваното определение. Претендира разноски за производството по частната жалба в размер на 30, 00 лв. държавна такса. Ответната страна – Политическа партия „Движение за права и свободи“ със седалище и адрес на управление в София, на [улица], в писмен отговор от 25.09.2023 г. оспорва частната жалба, като недопустима, алтернативно като неоснователна. Иска оставянето й без разглеждане, алтернативно отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С Определение № 483/01.08.2023 г. по адм. дело № 195/2023 г. на Административния съд – Шумен е оставена без разглеждане жалбата на Политическа партия „Движение за права и свободи“ против Решение № 103/15.07.2023 г. на Общинска избирателна комисия – Никола Козлево, с което е отхвърлено предложението на председателя на същата избирателна комисия за предсрочно прекратяване на пълномощията на Е. Реджеб като кмет на Община Никола Козлево, както и предложението за обезсилване на издадено Удостоверение. Със същото определение производството по делото е прекратено и Общинска избирателна комисия – Никола Козлево е осъдена да заплати на Политическа партия „Движение за права и свободи“ сторените по делото разноски в размер на 1 000, 00 лв. В мотивите на постановеното определение административният съд е приел, че искането за разноски е основателно, доколкото към момента на подаване на жалбата от политическата партия е съществувал правен интерес от оспорването, респ. независимо от преценката на съда за отпаднал впоследствие правен интерес, ответната страна дължи възстановяване на заплатения адвокатски хонорар в размер на 1 000, 00 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 21.07.2023 г. – л. 22 от първоинстанционното дело. С молба, рег. № ДА-01-1889/11.08.2023 г. Общинска избирателна комисия – Никола Козлево е поискала изменение на Определение № 483/01.08.2023 г. по адм. дело № 195/2023 г. на Административния съд – Шумен в частта за разноските, присъдени в полза на Политическа партия „Движение за права и свободи“. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е разгледал молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК по същество. Обсъдил е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 и ал. 3 АПК, и на чл. 78, ал. 2 ГПК. Като се позовал на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, преценил, че по аргумент от противното, когато ответникът признава иска, но с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца деловодни разноски. Посочил, че Общинска избирателна комисия – Никола Козлево е приела решение, за което е налице правен интерес от оспорване, като срещу него е подадена редовна и допустима жалба. Мотивирал се, че независимо, че в последствие тази комисия е приела ново решение – Решение № 104/27.07.2023 г. (л. 16, пак там), с което се удовлетворява искането в жалбата за прекратяване на пълномощията на Е. Реджеб, като кмет на Община Никола Козлево, същата с поведението си – издаването на оспореното пред първата инстанция Решение № 103/15.07.2023 г. – е станала причина за завеждане на делото. По тези съображения отхвърлил молбата на Общинска избирателна комисия – Никола Козлево с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, безвиновна. Тя се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, сезиран с него е приел, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от водене на делото и е оставил без разглеждане жалбата, и е прекратил производството, образувано по нея. Обстоятелството, мотивирало този резултат е приетото впоследствие (след приемане на оспореното решение) решение на ОИК-Н.Козлево с резултат противоположен на оспорения. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство, както е приел административният съд при правилно тълкуване и приложение на закона. По изложените съображения, обжалваното определение на Административния съд – Шумен, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия