Определение № 1045 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2010 г.

Производството е по чл. 280, ал.1 ГПК В. Д. Ч. е подала касационна жалба срещу решение № 447 от 11.11.2009 г. по гр.д. № 20091200500541 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт и желае неговата отмяна като се инвокират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. В представеното изложение В. Д. Ч. е депозирала искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, без обаче да постави процесуални или материално правни въпроси, по които е налице противоречива практика или пък са постановени в отклонение от трайната съдебна практика или пък допускането да касация се налага поради необходимостта от създаването на нова практика и правилното приложение на закона. В изложението си отново прави касационни оплаквания, считайки че неправилно е приложен процесуалния и материален закон защото неправилно във втората фаза на делба е приета претенцията по сметки, включваща искане за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, изчислено на база месечния наем за период от 1.10.1999 г. до 29.04.2004 г. Счита, че недопустимо размера да е определен във валута вместо в лева. В касационната жалба и изложението се инвокират вече повдигнати въпроси пред първата касация и на които много подробно е отговорено в постановеното в това производство решение. Ответника С. Б. Д. не е представила отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Д. Ч. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК. Решението е постановено след отменително решение № 475 от 9.06.2009 г. по гр.д. № 190 от 2008 г. на ВКС, Трето отделение, с което са дадени указания по приложението на закона. Благоевградския окръжен съд е уважил претенцията за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, предявена във втората фаза на делбата в производството по сметки. Съобразил се е с фактическият състав включващ установеност на съсобствеността и размера на дяловете, фактическото ползване на имота от единия съсобственик и отправената покана до ползващия от другия съсобственик. Приел е за доказано, че лишаването от ползване на имота е извършено в претендираният период като е определил размера на обезщетението на база месечния наем в лева. При постановяване на решението се е съобразил с трайната съдебна практика. Липсата на формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и съответствието на изложените в мотивите аргументи с трайната съдебна практика мотивират настоящия състав да счете, че не се налага допускане на касационно обжалване на решението. Освен това по направените оплаквания подробно е отговорено в мотивите към решението към първата касация. По тези съображения Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение