Определение № 644 от 06.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2409/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу определение № 293 от 12.07.2017 г. по ч. т. д. № 718/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото лице молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от държавна такса по частна жалба вх. № 6085/10.06.2016 г. срещу постановеното по делото разпореждане № 866 от 04.05.2016 г. за връщане на частна касационна жалба вх. № 2445/24.03.2016 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е недопустимо и необосновано, тъй като е постановено „по частно гражданско дело”, а делото е „частно търговско”, както и че на молителя е следвало да бъдат дадени указания за изясняване на обстоятелствата, счетени от съда за неизяснени, респ. да се изискат служебно съответните документи от НАП и НОИ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без уважение молбата на С. С. за освобождаване от внасянето на държавна такса по подадената от него частна жалба вх. № 6085/10.06.2016 г. в размер на 15 лв., съдът е счел, че от данните, съдържащи се в подписаната от лицето декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се направи извод, че същото не разполага със средства да заплати посочената такса. Съдебният състав е аргументира този свой извод с обстоятелството, че молителят С. и съпругата му С. С. са декларирали притежаването на няколко значителни по стойност недвижими имота: апартамент в [населено място], [улица], вх. 1, ап. 14, дворно място в [населено място], [улица]и поземлен имот в землището на [населено място], В. област с площ от 8 дка. Поради непредставяне на постановление за възлагане на първия от посочените имоти, съдът е преценил за недоказано твърдението на страната, че този имот „се води като продаден на публична продан”. Обжалваното определение е правилно. На първо място, неоснователен е доводът, че определението е недопустимо, доколкото е постановено по „частно гражданско”, а не по „частно търговско” дело. Доколкото е безспорно, че е разгледана молбата на С. С. за освобождаването му от държавна такса, инкорпорирана в депозираната от него частна жалба вх. № 6085/10.06.2016 г., съдържаща се в кориците на ч. т. д. № 718/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, посочването в обжалваното определение вида на делото, по което то е постановено – „ч. гр. д. № 718/2015 г.”, а не „ч. т. д. № 718/2015 г.” – не обосновава недопустимост на акта. На второ място, не може да бъде споделено и оплакването за необоснованост на извода относно предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса. Фактът, че съдът не е дал изрични указания на молителя да представи доказателства дали декларираният апартамент в [населено място], [улица]е продаден на публична продан, е без значение за правилността на формирания от него извод за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса, тъй като с оглед останалото притежавано от молителя и съпругата му имущество заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. се явява напълно във възможностите на страната. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение