Определение № 880 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 259/04.06.2024 г. по гр.д. № 272/2023 г., с което Апелативен съд – Бургас е оставил без уважение молбата на Р. Т. Б. за допълване на въззивното решение по разноските. Определението се обжалва от Р. Т. Б.. Доводът за незаконосъобразност жалбоподателят обосновава с твърдения, че неправилно въззивният съд е приел възнаграждението за сумата 3 000 лв. на адв. Д. да е било уговорено, но неизплатено. От ответниците по частната жалба С. К. П. и В. К. П. не е постъпил отговор. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за уважаване на молбата, с която Р. Б. е поискала въззивният съд да допълни решението си с осъдителен диспозитив по чл. 78, ал. 3 ГПК, а определението, с което молбата е била отхвърлена, следва да се отмени. Съображения: Първо, молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е от легитимирана страна – от ответницата по отхвърлените с въззивното решение искове. Второ, в решението въззивният съд е пропуснал да разгледа своевременно направеното искане за присъждане на направените от ответницата разноски във второинстанционното производство, т.е. решението е непълно в тази част и не е обусловено от изискване за списък по чл. 80 ГПК. Трето, към отговора на въззивната жалба е представен договор за правна защита и съдействие с адв. Д. на бланка, утвърдена от Висшия адвокатски съвет, като в графата „платена сума“ сумата „3 000.00 лв.“ е нанесена в ръкописен текст. Тази част от договора с характеристика на разписка е нечетлива – върху нея при разместване на индигираната хартия на бланковия договор е пренесена в огледален вид долната част от първата му страница. Внимателният прочит на документа обаче установява извършеното изявление, удостоверяващо факта на изплатеното адвокатско възнаграждение на адв. Д., т.е. договорът е и разписка (т. 1 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Четвърто, междувременно с определение по чл. 288 ГПК по гр.д. 3935/2024 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, т.е. крайният изход по отхвърления иск остава непроменен. При тези мотиви, съдът