Определение № 1009 от 08.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 566/2012 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на С. В. - лично и като представляваща [фирма] и по молба на Р. В. – лично и като представляващ [фирма], за тълкуване диспозитива на постановеното определение № 858 / 04.10.2012 год. по настоящото дело на ВКС, второ търговско отделение, в осъдителната му част, с която съдът е присъдил разноски в полза на ответните страни, както следва: „ 300 лв. на С. В. – лично и като представляваща [фирма] и 300 лв. – на Р. В. - лично и като представляващ [фирма] „. Молителите твърдят, че от така постановения диспозитив не става ясно дължат ли се разноски, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.4 от ГПК, и на юридическите лица - ответни страни по жалбата и ако волята на съда е била, че не им се дължат, да се постанови допълнително определение за присъждането им в полза на [фирма] и [фирма]. Следователно, в евентуалност спрямо резултата от исканото тълкуване, молителите предявяват и претенция по реда на чл.248 ал.3 ГПК, подадена в едноседмичен срок, считано от уведомяването на [фирма] за определение № 858 / 04.10.2012 год., чрез адв. М., представляващ и останалите молители. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата, като счита, че диспозитивът на определението, в частта по присъждане на разноски в полза на ответните страни, е ясен и недвусмислен - в присъждане разноски на всяка от ответните страни, вкл. търговските дружества, представлявани от физическите лица, конституирани и в лично качество по делото, поради което и не е налице основание за изменение на определението в тази му част, по реда на чл.248 ал.3 ГПК. Сочи обстоятелства за злоупотреба с процесуални права от ответните страни, които са ирелевантни за настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Тълкуването, по аналогия на закона, е допустимо и за определенията, без да е необходимо същите да са влезли в сила / в този смисъл опр. № 611 от 28.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 163 / 2010 год. на І г.о. на ВКС, опр. № 625 от 22.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 571 / 2011 год. на І г.о. на ВКС /. Тълкуването предпоставя неяснота, противоречие или двусмисленост на съдебния акт, която прави същия неизпълним. Макар на тълкуване да подлежи диспозитивът на съдебния акт, преценката за нуждата от същото се извършва в съответствие с изявената воля на съда, чрез единството на мотиви и диспозитив и доколко същата е ясна и непротиворечива, а не само доколко ясен е диспозитивът на акта / опр. № 647 от 24.06.2010 год.по гр.д.№ 582 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС, опр. 431 от 28.06.2011 год. по т.д.№ 844 / 2010 год. на ВКС - ТК /. От съпоставката на мотиви и диспозитив, настоящият състав намира, че не е налице неяснота на постановеното определение, подлежаща на тълкуване. В съответствие с възражението на [фирма] за прекомерност на договорените от ответните страни възнаграждения, както с оглед правната сложност на спора, така и предвид ползване от тези страни на един и същ правен резултат / идентичен по съдържание отговор на жалба, изготвен от общия им процесуален представител, в съответен брой екземпляри /, с произнасяне по което възражение изрично е мотивирано определението в частта за разноските, съдът е присъдил такива в намален размер, в полза на всяко от физическите лица и на дружествата, които същите поотделно представляват. Поради това физическите лица са посочени за адресат на плащането в двойно качество, каквото изрично диспозитивът на определението ясно и недвусмислено указва. С оглед това молбата за тълкуване ,относно изясняване присъдени ли са разноски в полза на ответните страни - търговски дружества, като неоснователна следва да се остави без уважение. По предявената в евентуалност, с оглед резултата от исканото тълкуване, молба за допълване на определение № 858 / 2012 год. по настоящото дело, по реда на чл.248 ал.3 ГПК, с присъждане разноски в полза на ответните дружества - [фирма] и [фирма] и с оглед произнасянето по чл.251 ГПК, настоящият състав не дължи произнасяне. Не е мотивиран интерес от присъждане на договорените възнаграждения в пълен размер, при това защитим по реда на обжалването на определение № 858 от 04.10.2012 год., а не по реда на чл.248 ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение