Определение № 7 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г.

Производството е по чл.389 и сл. ГПК. Постъпила е молба от адвокат Д. С. К. в качеството й на пълномощник на [фирма], съдържаща искане за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма] иск за заплащане на сумата от 48 000лв., представляваща стойността на доставен дървен материал, която сума [фирма] претендира въз основа на договор за цесия, сключен на 16.12.2010г. с доставчика [фирма]. Молителят поддържа, че с оглед голямата междуфирмена задлъжнялост и лошото финансово състояние на ответното дружество, без обезпечаване на иска ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Поддържа също така, че са налице и останалите предпоставки за допускане на обезпечението, тъй като предявеният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Върховният касационен съд, състав на І ГО, като извърши проверка за наличието на предпоставките на чл.389 ГПК, приема, че подадената от [фирма] молба е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.389 ГПК дава право на ищеца във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В настоящия случай предпоставките за допускане на исканото обезпечение не са налице - искането е направено след приключване на съдебното дирене във въззивното производство-производството понастоящем е висящо пред ВКС по подадена от [фирма] касационна жалба срещу въззивното решение, постановено от Пловдивския апелативен съд, Първи Търговски състав, постановено на 01.03.2016г. по в.т.д.№762/2015г., с което предявените от дружеството искове са отхвърлени. Подадената след изтичането на предвидения в чл.389 ГПК срок молба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение