Определение № 50017 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1952/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от И. Б. Б., ЕГН [ЕГН], А. Д. Б., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Б., ЕГН [ЕГН], чрез адв.И.М. срещу определение №260191 от 28.05.2021г. по т.д. №684/2020г. на Апелативен съд- П., в частта, с която е отменено и изменено решение №260054/15.03.2021г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Частните жалбоподатели твърдят, че с обжалваното определение неправилно са определени дължимите адвокатско възнаграждения, претендирани на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. Ответникът по частната жалба „Монро“ ЕООД, [населено място] излага доводи за нейната неоснователност. Ответникът по частната жалба Е. Б. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С определение №448/19.07.2022г. по т.д. №1953/2021г. на ВКС, І т.о. решение №260054/15.03.2021г. по в.т.д.№684/2020г. на Апелативен съд- П. е обезсилено в една част и отменено с останалата обжалвана част, както и изцяло в частта за разноските. С оглед изхода на спора касационният съд се е произнесъл по отговорността за разноски в производството и за трите инстанции. С оглед изложеното, подадената частна жалба понастоящем е без предмет и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение