Определение № 283 от 09.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1104/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците „Формпласт БГ“ ЕООД и „Молдпласт“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „ММ Политрейд“ ЕООД не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответниците, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищеца сключен между ответниците договор за продажба на недвижими имоти.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е безспорна, а и доказана, легитимацията на ищеца като кредитор на ответника „Формпласт БГ“ ЕООД за парични вземания, установени с влязло в сила решение. Изложил е и съображения, че независимо от възмездността си атакуваният договор уврежда ищеца, доколкото получената като цена на имота парична сума, предвид естеството и ликвидността си, може лесно да бъде укрита или изразходвана, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора. В тази връзка е посочил също, че при иск по чл. 135 ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че извън вещите, предмет на атакуваната сделка, длъжникът притежава и други секвестируеми имущества, които могат без затруднения да послужат за удовлетворяването на кредитора, което в настоящия случай не е сторено.

Отхвърлил е като неоснователно и възражението на ответниците, че предвид обременеността на продадените имоти с учредени по-рано ипотеки в полза на трето лице увреждане на кредитора не е налице по съображения, че не е доказано предприемането на действия за принудително изпълнение от страна на ипотекарния кредитор, а от друга страна - че наличието на ипотека не изключва възможността за удовлетворяване и на хирографарните кредитори на длъжника, оттук и правото им по чл. 135 ЗЗД, доколкото те могат да се удовлетворят от разликата, с която получената при публичната продан цена надхвърля обезпечените с ипотеката вземания, в случай че такава разлика бъде формирана.

По отношение на знанието на втория ответник - приобретател за увреждането съдът е посочил, че същото се извежда от обстоятелството, че едноличните собственици и управители и на двете дружества са баща и син при приложение на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а евентуално - по пътя на косвеното доказване въз основа на същото обстоятелство.

За допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• следва ли въззивният съд да укаже на ответника, че за определени обстоятелства с правно значение не сочи доказателства, за да може да приеме за недоказани тези обстоятелства и да мотивира правните си изводи върху тях, след като същият е направил възражение във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с изложените от въззивния мотиви за липса на доказателства за други секвестируеми имущества на длъжника; и

• увреждащо ли е за кредитора, предявил иск по чл. 135 ЗЗД, всяко възмездно разпореждане на длъжника с недвижим имот, ипотекиран в полза на друг кредитор - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с общите твърдения, че разрешаването на въпроса е от значение за развитието на правото и по него не е формирана практика на ВКС.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият от поставените въпроси не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същото е разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпросът за наличието на друго секвестируемо имущество на длъжника и значението му за правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД не е включен в предмета нито на първоинстанционното, нито на въззивното производство предвид липсата на въведени от ответниците в отговорите на исковата молба и във въззивната жалба фактически твърдения и възражения в тази насока. От тази гледна точка изложените по въпроса разсъждения на въззивния съд не се явяват обуславящи крайния му правен извод за увреждащ характер на атакуваната сделка, основан в действителност върху естеството (парична сума) на получената от длъжника - прехвърлител насрещна престация по сделката.

По втория въпрос не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън бланкетната формула, че разрешаването на въпроса е от значение за развитието на правото и по него не е формирана практика на ВКС, конкретни аргументи не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

С тези мотиви съдът