Определение № 947 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 686/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “М., гр.Гоце Д. срещу определение № 1388/30.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 358/10г. от Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1005/29.03.2010г., издадена по ч.гр.д.№ 331/2010г. от Гоцеделчевския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “А., гр.Гоце Д. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.419 ГПК. Определението е правилно. Нормата на чл.419, ал.1 ГПК предвижда обжалваемост на единствено на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, докато по силата чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не може да бъде обжалвана, освен в частта за разноските. Изключването на инстанционния контрол е изрично, поради което обжалваното въззивно определение за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба срещу издадена заповед за изпълнение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд