Решение № 132 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 133/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. Д. от с. И., обл. Софийска, подадена от пълномощника й адв. Д, срещу разпореждането на Софийски окръжен съд от 12.11.2008г. по в.гр.д. № 65/2008г., с което е върната касационната жалба на С. Д. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 556 от 05.08.2008г. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 279 във вр. чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по основателността на частната жалба ВКС съобрази следното: С разпореждане от 02.10.2008г. Софийски окръжен съд е указал на С. Д. да представи посочените в изложението към касационната жалба решения, обосноваващи противоречива съдебна практика. С молба от 22.10.200г. жалбоподателката е представила двете посочени в изложението решения на ВКС. С разпореждане от 24.10.2008г., връчено на 09.11.2008г. въззивният съд е указал на С. Д. да приложи към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като посочи същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, решен в противоречие със съдебната практика. С молба от 11.11.2008г. частната жалбоподателка е посочила два материалноправни въпроса – относно формата и реда за изменение на изискванията за заемане на определена длъжност и относно момента на промяна на тези изисквания, обуславяща правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане касационната жалба е върната поради неотстраняване нередовността. Жалбата е основателна. С молбата от 22.10.2008г., към която са приложени цитираните решения на ВКС, частната жалбоподателка е отстранила нередовността по първото разпореждане на въззивния съд, а с молбата от 11.11.2008г. е посочила и въпросите, които според нея са решени в противоречие с трайната практика на ВКС. Макар и да не са формулирани прецизно, въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК са достатъчно ясно и конкретно изложени и могат да се изведат от съдържанието на молбата, поради което следва да се приеме, че указанието е изпълнено. По изложените съображения определението на Софийски окръжен съд следва да се отмени и делото да се върне за администриране на касационната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение